Кога е Антоновден през 2024 година?
Антоновден всяка година е на 17 януари. Православната църква почита паметта на Преподобний Антоний Велики. В народния календар денят на Свети Антон се празнува за предпазване от болести. Много обреди и обичаи са насочени към това, както има и редица забрани.
Кой е Антоний Велики?
От житието на Атанасий Александрийски научаваме, че Антоний е роден в Египет в богато и благочестиво семейството около 251 година. Родителите му умират рано и той раздава наследеното на църквата и библиотеки. Живее в една изоставена постройка в пустинята 20 година в пълно усамотение. Затова се счита за основоположник на монашеския аскетизъм.
Докато прекарва в пост и молитва дните си, при него идват болни и страдащи хора, с които той беседва с часове и които лекува, защото е бил надарен и с такива умения.
Когато е на 104г., Антоний побеждава привържениците на арианската ерес в открит диспут. Със своята прозорливост и дар за чудотворство успява да убеди много езичници да се покръстят.
Според легендите една нощ го нападнали всякакви зверове и гадини и му оставили жестоки рани. Тогава обаче ярка светлина озарила светеца и раните му зараснали.
Свети Антоний почива на преклонните 105 година на 17 януари 356 година. Погребват го тайно, а днес мощите му се намират във Виена.
Как народът празнува Антоновден?
В българския народен календар Свети Антон се представя като по-големия брат на Свети Атанас. Вярва се, че на Антоновден се събират всички болести, за да тръгнат по хората. За братята близнаци Антон и Атанас се смята, че са ковачи, ножари или железари и че са изобретили ковашките клещи. Затова двамата покровителстват ковачите и железарите.
В много краища наричат Антоновден Лелинден или Чуминден. „Лелята” – това е чумата, която трябва да се прогони, както и всички болести като шарка, синя пъпка и др. Има забрани за жените да не плетат, предат или шият, да варят леща или боб, защо иначе ще разгневят болестите. Правят содени питки, които мажат с мед или маджун. Отгоре ги дупчат с вилица или масур, за да не се надупчат лицата на децата от шарката. Питките се раздават за здраве, като една се оставя на тавана „за лелята”.
В Пиринския край жените носят дарове за болните си деца в църквата, а тези, които са бездетни, за да измолят рожба.
На някои места Антоновден се счита за лош празник, тъй като тогава Свети Антон гони лудостта с нож, а тя се крие в дявола и светецът е много ядосан.
Според родния фолклор Свети Антон изработва звънци от мед, чийто звън прогонва болестите. Всичко, което прави в работилницата си, може да закриля по магичен начин притежателя си, защото Бог му помага. Ето защо традицията повелява на Антоновден да се яде мед и той задължително присъства на трапезата.
Освен с мед семейството и всички дошли да почетат именик, се гощават с пълнена кокошка, на някои места и със свинско месо, жито, орехи, баница, тутманик, медени сладкиши, содена питка.
През деня не трябва да се ядат зърна и семена като ориз, леща, грах, боб, за да не се разболее някой от шарка. Дори на животните се дава само сено, а не се хранят със зоб.
Свети Антоний се смята и за покровител на кошничарите, тъй като си изкарвал прехраната, като плетял кошници от палмови клонки и ги разменял срещу хляб.
На 17 януари имен ден имат всички, които носят името Антон. Смята се, че то произхожда от гръцката дума за цвете „анто”. Други считат, че името става популярно поради древноримското име Антоний, което означава „влизащ в бой”. Антон пък има значение „безценен” и е родово име в древен Рим.
Именници на Антоновден. Кой празнува имен ден?
Освен хората с името Антон, има още близо 82 хил. българи, носещи производни на Антон имена: Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Донка, Донко, Дончо и др.
Публикацията е отбелязана с етикети: 17 януари, Народни празници, Християнски празници, Църковен календар