Атанасовден 2022 година

Атанасовден

Кога се празнува Атанасовден?

Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари и е денят, когато християнската православна църква посвещава на Свети Атанасий Велики.

„Иди си, зимо, идвай, лято!” Така според народните вярвания Свети Атанас се провиква, докато язди в планината на своя бял кон. Дойде ли Атанасовден, това значи, че е дошла средата на зимата и след него тя вече си отива.

Свети Атанасий – защитник на православната вяра

През IV и Vв. култът към Свети Атанасий и събрата му, пустинника и аскета Свети Антоний, се разпространява широко. Това личи по големия брой църкви и манастири, които носят името му.

Свети Атанасий защитавал страстно православната вяра. Като участник в Първия вселенски събор показал своя благодатно озарен ум, бранейки вярата от ереста на Арий.

След смъртта на архиепископ Александър на 28-годишна възраст заема неговото място като архиерей в Александрия. Бил жестоко преследван по времето на императорите Юлиан Отстъпник, Констанций и Валент. Живеейки в изгнание 15 години, дори се укривал в гробница. Жителите на Александрия обаче много настоявали пред император Констанций да върне епископа им и той го направил, защото се страхувал от бунт.

Светецът живял в постоянни спорове с еретиците, стараейки се да омиротвори църквата. Починал на 80г. през 373г. Датата 18 януари е денят, когато той бил върнат на своя епископски пост и затова се почита от православието.

Народна митология за Свети Атанас

Както и предишният празник Антоновден, и Атанасовден се почита като ден на всички ковачи и като ден на побратимяването.

Според една от красивите легенди Атанас и Антон били братя близнаци и имали ковашка работилница. По това време не били измислени още ковашките клещи. Докато братята работели, Атанас видял, че желязото се стопява и ще прегори много. Бръкнал с голи ръце в пещта да го хване. Тогава обаче отклонил погледа си към кучето, което стояло наблизо със свити лапи и лаело силно. Свети Атанас веднага се досетил как да направи клещи подобно на кучешките крачета, за да бъде работата по-лесна и по-безопасна.

От този момент за братята започнало да се вярва, че покровителстват ковашкия занаят. Точно затова и на тях се разчита „да затоплят земята” и да я „обърнат към лято”.

Ето защо според народните вярвания „сред зима”, т.е. на Атанасовден зимата трябва да си отива. А Свети Атанас е наречен „безсмъртни”, тъй като е владетел на снега и леда, на бурите и вихрушките. Освен това е защитник и на домашните животни.

Според друга легенда от Странджанско Свети Антон и Свети Атанас също били братя – беден и богат. Почитали повече богатия. Той обаче веднъж отишъл в кръчмата в окъсано облекло и никой не го забелязал. Така вече бил сигурен, че хората уважават повече дрехите и богатството му. Затова полял всички присъстващи с вино.

Оттогава хората започнали да се черпят с вино и в този край за да не се карат братята, празнуват само Атанасовден. На някои места двата дена – 17 и 18 януари, са част от общ празник, наречен „сладки и медени”.

Обичаи и традиции на Атанасовден

Много от обичаите на Атанасовден са продължение на тези от предходния празничен ден.

Медена пита и черна кокошка против болести

Както Антоновден, така и Атанасовден е празник, на който хората правят много ритуали, за да се  предпазят от болести.

Затова, както и на предишния ден, се правят хлябове, които се мажат най-вече с мед  против болести. Това се отнася най-вече за чумата, която „се ражда” на тази дата. Затова се раздават медени питки за нея. Някъде те са оформени като куче, защото се вярва, че тя се страхува много от кучета.

За да няма чумна епидемия, на отделни места обичай е да се прави курбан от черно пиле или черна кокошка, наречен „кокоша църква”. Сготвят пилето или кокошката и раздават от ястието, тъй като болестите „бягат” от черно пиле. Перата му пък имат лечебна сила за деца, които се стряскат нощем. Раздавайки питка и курбан, хората казват: „Свети Танас да помага!”, за да пази светецът и хора, и животни от смъртоносни болести.

В очакване на пролетта

Около Атанасовден хората оглеждат колко дърва и храна им остава, за да преценят дали запасите ще са достатъчни до пролетта.

В някои краища на страната на Атанасовден хората посрещат слънчевия изгрев и задаващата се пролет, като се изкачват на високи могили край селото. Жените и децата  късат от първите пролетни цветя кокичета и кукуряк и се кичат за здраве и късмет.

Мъжете в плевенския край, за да отбележат затоплящото се време, събличат ризите си  и играят хоро. Но на други места на мегдана не се играе хоро, защото се вярва, че чумата избира жертвата си отвисоко, качена на някоя топола. Не се преминава и край високи дървета по същата причина.

Забрани на Атанасовден

На празника жените не бива да работят с куки или игли, защото ако се убодат, раната им няма да зарасне бързо. Не се захваща и никаква нова работа.

Освен това не трябва да варят леща и боб за предпазване на децата, цялото семейство и животните от болести.

Не се яде и тиква, за да не се замае главата на човек и той да се разболее.

Добитъкът не се впряга, за да не се препънат животните и да не си счупят краката.

Ритуалът „побратимяване”

Ритуалът „побратимяване” продължава от Антоновден и на Атанасовден. Мъжете стават побратими, като стъпват едновременно в незагаснали въглени, за да милеят един за друг. След това отпиват вино да си свържат кръвта и си отчупват от обредните хлябове на другите да свържат и родовете си.

Ако са женени, съпругите им стават посестрими. Ако са ергени, побратимите стават кръстници, макар че кумството по традиция се наследява от предишното поколение.

Атанасовден е един от последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба преди периода на пост и въздържание, когато не се правят годежи и сватби.

На Атанасовден имен ден празнуват всички, носещи имената Атанас, Атанаска и производните им като: Наса, Наска, Наско, Начко, Танас, Танко, Тано и др.

Публикацията е отбелязана с етикети:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top