Да превърнем малкото си дете в бъдещ читател не е трудно, дори е забавно. С тази задача би трябвало да сме се заели много отрано, още когато детето ни е било бебе. Тогава то е слушало гласа ни, докосвало е книжката с цветни картинки.
Ако до 2-годишна възраст сме успели да създадем някаква потребност от общуване с книгата у съвсем малкото си дете, в годините след това ще ни бъде много по-лесно да го превърнем в бъдещ читател.
Да четем ли на глас на вече порасналото дете?
Детето ни е навършило 5 години и наближава моментът, когато трябва да тръгне на училище. То вече може да говори правилно, знае много нови думи, познава буквите и цифрите. Дори започва да разпознава думите и да чете по малко.
Да продължаваме ли да му четем на глас?
Ако не знаете как да постъпите, ето някои съвети на специалисти защо не трябва да спирате четенето на глас и какво ще постигнете:
– детето ви ще обогати речника си и това ще му помогне по-късно в училище;
– ще се подобри неговата функционална грамотност и уменията му за слушане, ако спирате по време на четенето и му задавате различни въпроси за героите, постъпките им и др.;
– четенето ще улесни евентуалните ви трудни разговори по различни теми;
– ще разберете какви са интересите на детето ви и така ще имате общи теми на разговор;
– детето ви ще добие известна представа за класиката и различните жанрове;
– ще се укрепи вашата връзка, а спомените за преживените заедно емоции е възможно да го направят фен на книгите завинаги.
Какви книжки са подходящи за тази възраст?
На тази възраст за детето ви са подходящи книжки с повече текст, но нека буквите бъдат по-големи. Разбира се, че хубавите илюстрации ще продължават да привличат.
Добре би било да изберете внимателно книжките, които ще четете, за да не се загуби детето ви интереса си. Може да направите това заедно в книжарницата или да се запишете в библиотека.
Сигурно имате вкъщи любими книжки от вашето детство. Спомнете си ги заедно. Ще ви бъде приятно да се върнете към неостаряващите приказки на Братя Грим, Андерсен и Шарл Перо, към мъдрите български народни приказки, към забавните приключения в „Приключенията на Лукчо”, „Патиланско царство” и „Пипи Дългото чорапче.
От интересните заглавия в последните години може да изберете поредицата за Лили Чудото от немския автор Книстер.
14-те книжки „Малкият Николà” на тандема Госини&Семпе, макар и написани преди много години, ще забавляват и вас, и детето ви с щурите истории на главния герой и приятелчетата му.
Ще ви развеселят и историите за Филип – герой на Катя Антонова в книжката „Феята от захарницата”.
Ако пък искате не само да се смеете на веселите приключения на героите в книжките, а и да водите по-сериозни разговори, изберете книжката на Моника Хюлсхоф „Лъжичко и неговите приятели”. Писателката разказва обикновена история, която кара децата да се замислят за силата на приятелството и нуждата от тях.
За истинското приятелство е и книжката на турския художник Феридун Орал „Червенокрилото кукумявче”. Макар че изглежда като обикновено четиво за „лека нощ”, историята в нея е много поучителна, предразполага към разговори, а и детето ви ще научи какво е кукумявка, кога ловува, с какво се храни и др. Други книжки от Орал са „Червената ябълка”, „Къде ми е петнистото мишле?” и „Къпиновият дух и жълтоклюното птиче”. В тях историите са също разказани и илюстрирани много вълнуващо.
Ако пък имате котка, или просто детето ви обича животните, негов любимец ще стане Помпон от книжката „Дневникът на котарака Помпон” на чичо Коля Воронцов, който е и неин илюстратор. На книжния пазар вече може да откриете и втората книжка от поредицата „Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон”. В нея авторът продължава със закачките и игрите, свързани с котешкото меню.
И понеже всеки родител иска детето му да се храни здравословно, една от вашите стъпки може да бъде детето ви да научи откъде идват някои основни храни и продукти – ориз, картофи, плодове, зеленчуци, подправки и др. Енциклопедията „Откъде идва храната” може да свърши чудесна работа. Обясненията на автора Виктория Иванова са кратки, разбираеми и много добре онагледени от илюстратора Стелияна Донева.
Не забравяйте да четете и книжки с поезия. Краткото римувано слово със своята музикалност е много често по-силно и по-въздействащо от многословните обяснения. Може да се спрете на малката книжка „Как да порасна” от Петя Александрова., в която 10-те стихотворения разкриват какви мисли и въпроси се въртят в главата на едно дете. Друга книжка от същата писателка, която със сигурност ще допадне на детето ви, е „Може би съм рибка, мамо?”.
Какво да правим, докато четем?
Нека детето да разбере кой е авторът и кой е художникът.
Може да сочите буквите от време на време, докато четете. Така детето ще ви следва и ще разбере, че се чете от ляво на дясно. Пък и вероятно ще се научи да чете по-бързо.
Говорете за прочетеното. Може да изпробвате т.нар.диалогично четене, при което детето се провокира да бъде активно при четенето. Може да задавате всякакви въпроси за прочетеното, да го свързвате с преживявания на детето, да обсъждате илюстрациите.
Непременно препрочитайте някои книжки.
Показвайте на детето си, че ви е приятно да четете. Най-вероятно то „ще се зарази” с удоволствието от четенето.
Важно е да четем на децата, преди те самите да се научат да четат. Според специалистите деца, на които е четено поне три пъти седмично, ще се справят по-добре в училище.
Да четем ли на четящото дете?
Не са много децата, които могат да четат самостоятелно на 5-годишна възраст. Средно това става, когато са на около 5 години и половина.
Ако досега сте действали правилно, то детето ви е готово да стане „четящ човек”. Но все пак не бързайте. Не спирайте изведнъж да му четете на глас, за да не губи то изведнъж възможността да бъдете заедно.
Постоянно го привличайте с нови книги и разговаряйте за тях.
Питайте негови приятели, които могат да четат, какви книги харесват. Детето ви би могло да се поинтересува от препоръчани от тях книги.
Внушете на детето си, че щом вече чете, то е пораснало. Можете например да удължите времето му за игри навън с половин час, при условие, че почете преди лягане.
Как да „вдъхновим” детето, ако не обича четенето?
Може би вашето дете не обича да му се чете, бързо му доскучава, интересът му към книжката изобщо е много нетраен. По-някакъв начин сте успявали досега да го накарате да послуша малко, докато му четете, но дотам. А вече му предстои да тръгне на училище, четенето ще бъде негово ежедневие и в никакъв случай не трябва да го намразва.
Ето някои съвети на специалисти, които ще ви улеснят да „вдъхновите” детето си и да му дадете добър старт да стане бъдещ читател:
– Ако детето ви е визуално по-ориентирано, избирайте книжки с повече илюстрации, поне в началото. Историите в тях могат да бъдат също така добре разгърнати и поучителни. Читателските умения ще бъдат развивани не по-малко. Пък и такива книги – например графичните романи – печелят много награди в световни класации.
-Може да опитате и с комикси, като в никакъв случай не бъдете предубедени относно качествата им. Много успели съвременни писатели разработват теми от комикси в романите си. Детето ви със сигурност ще прояви интерес към тях, а след това и към други жанрове.
-Като всяко съвременно дете вероятно и вашето е фен на компютърни или видео игри. Е, може да се възползвате от това, като му четете книги, направени по игри. Стъпката към другите книги ще бъде по-лесна.
-Някои деца не обичат художествена литература, но харесват книжки за животни, за исторически факти, за космоса и т.н. Има достатъчно детски енциклопедии, които ще бъдат интересни на детето ви.
-В никакъв случай не превръщайте четенето в наказание. Ако детето ви вече чете, но го прави неохотно, не му поставяйте ултиматуми от рода на:”Ще играеш на компютъра 1 час, ако четеш 30 мин.”. По-добре убедете детето, че самото четене е награда.
Няма родител, който да не иска детето му да израсне като добър читател. Ако четете на детето си, дори и ако то вече е пораснало, ще създадете здрава връзка с него.
Разговорите за прочетеното ще обогатят речника на детето ви, ще разширят кръгозора му и ще допринесат за формиране на ценни качества.
Ако „отгледате” детето си като успешен бъдещ читател, вие всъщност му давате в семейството едно специално образование, което то ще помни винаги.
Автор: Ренета Стоянова
Публикацията е отбелязана с етикети: Четене за деца