Нормално е едно дете да прави пакости от време на време и е нормално родителите му да го наказват, за да го възпитат в правилна посока.
Не може ли да минем без наказание?
Вероятно сте чували за четирите стила на родителство – авторитарен, авторитетен, толерантен и небрежен.
Авторитарният стил е на родителите, които са твърди, студени и изискващи от децата си. Те налагат тежки наказания и при малки бели или дори при липса на постигнат успех. За децата на авторитарни родители има риск да израстнат агресивни, невротични, със смачкана идентичност.
Авторитетният стил е на родителите, които са изискващи, но същевременно любящи и разбиращи. Те налагат съобразени и адекватния наказания с уважение към детето без да нараняват личността му, без да го обиждат. Децата на авторитетните родители имат голям шанс да израстнат като успешни хора.
Толерантният стил е на родителите, които не изискват нищо от децата си и осъществяват повечето техни прищевки. Те рядко налагат наказания, които са по-скоро проформа. Толерантният и небрежният стилове на родителство се описват като тераса без парапет. За децата на авторитетните родители има риск да имат проблеми на по-късен етап в живота. Много пристрастени от наркотиците са отгледани именно от такива родители. Същевременно близките им не могат да разберат как родителите „толкова добре са се грибили за тях“, а пък децата са излезли наркомани.
Небрежният стил е възможно най-лошия стил за родителстване. Все пак имате шанс 1 на 100 000 от това да излезе бележит творец, като например Мишел Уелбек, който да се оплаче от вас в повече от книгите си.
Като най-благополучен вариант консенсусът сочи авторитетния стил, тоест изискващ, същевременно топъл и любящ и включващ адекватни наказания, които да не обиждат детето
Какви са адекватните наказания?
За най-малките деца по-ефикасни от наказанията е отвличането на вниманието. Под определена възраст дори и да накажете детето, то няма да направи връзка между наказанието и поведението си, така че да го лишите от някаква играчка, защото я хвърля, е по-скоро безпредметно.
Ако все пак сме решили поради някаква причина да наложим на детето си наказание, то преди това трябва да сме опитали други начини да му въздействаме. Нека наказанието бъде последна мярка.
Според специалистите детето започва да осъзнава, че е наказвано, от 18 до 24-месечна възраст.
Като „по-приемливи” наказания те определят:
– отвличане на вниманието при съвсем малко дете;
– дълго стоене на едно място, но не повече от 15 мин, при по-голямо дете;
– разговор за последствията от постъпката на детето, за да разбере то каква е всъщност вината му;
– лишаване от някакво удоволствие – сладки, филм, интернет и др., което обаче трябва да се прави внимателно и да не се прекалява.
Как да наказваме правилно?
Преди да наложим наказание на детето, трябва да помислим можем ли да му помогнем да се поправи, без да го наказваме.
Ако все пак решим да го накажем, то трябва да го направим разумно и правилно.
Ето някои съвети на психолози:
-Не наказвайте в момент, когато сте нервни и ядосани, колкото и трудно да е това. Ако детето е по-голямо, отложете разговора, и то, и вие ще имате време да помислите.
-Наказанието ви трябва да бъде справедливо и да отговаря на това колко голямо е провинението.
-Не забравяйте, че трябва да съобразите наказанието с възрастта на детето и че трябва самите вие да можете да го изтърпите. До година и половина няма да има ефект от никакво наказание, по-добре е да му отвлечете вниманието, ако върши нещо нередно.
-В никакъв случай недейте да избирате наказание, с което ще унижите детето си или ще го нараните физически.
-Преди да накажете, предупредете детето за последствията.
-Помислете за такова наказание, което да бъде свързано логически с простъпката на детето.
-Не налагайте наказание, свързано с лишаване от вода, храна, сън и др. нормални потребности.
-Ако сте наложили наказание, отменяйте го само в краен случай, т.е. проявете постоянство.
-Разберете се като родители с партньора си за кои действия да наказвате, така че да няма разминаване между вас.
-Мястото за наказание трябва да бъде подходящо – например при най-малките деца може да бъде стол или легло, но най-много 5 мин., а при по-големите е добре мястото да бъде скучно.
-Не е добре да говорите, докато тече наказанието – не викайте, не обяснявайте прекомерно, не натяквайте и не се извинявайте.
-Наказвайте детето, показвайки му обич и разбиране.
За да има полза от наказанието, прекарвайте повече време с детето си независимо колко е голямо. Ако е свикнало с вашето присъствие и грижа, то ще разбере мотивите ви за наказание.
А може би няма да ви се налага да наказвате, ако повече поощрявате детето си, без да се притеснявате, че непременно ще го разглезите.
И още нещо – не забравяйте старата максима, че децата не спазват толкова съветите на родителите си, колкото техния пример. Така че наказвайки ги, може би наказвате себе си.
Автор: Ренета Стоянова