Какво става след смъртта?

Какво става след смъртта?

Ерик Клептън губи 4 годишния си син през 1991 година. Момчето пада неволно от 49 етаж на небостъргач. Певецът тогава изпява „Ще знаеш ли името ми, ако те видя в Рая?“

Има ли рай, в който се срещаме с нашите близки отново след смъртта?

Никой нормален човек не би искал да отиде в Рая след смъртта си. Просто помислете – какво се случва, ако имате голяма любов с прекрасен човек и в разгара на тази любов, един ден вземете, че се поминете млад и иначе много здрав? Вашият прекрасен човек след това ще скърби за вас и ще ви носи в сърцето си, но след това, понеже това е живота, ще намери и друга любов, с която може би ще имат деца, внуци и ще съпреживяват моменти в продължение на 60 и повече години, докато вашата връзка е била 6 месеца… В един момент и тримата се озовавате в Рая и какво правите?

Или какво да кажем за две вече порастнали деца, които сигурно ще искат да видят отново баща си, който е бил топъл и грижовен родител, но за него място в Рая няма, защото се казва примерно Пабло Ескобар – човек отговорен за стотици убийства?

С кого ще се срещне Ерик Клептън в Рая – с едно малко 4 годишно дете, което не знае името му или пък с един порастнал в Рая мъж, който всъщност е чужд на певеца?

Ако няма рай, изчезваме ли след смъртта?

Всъщност ние изчезваме многократно още приживе – малкото дете изчезва, за даде място на юношата, силният човек в разцвета на силите отстъпва мястото си на стареца. Съзнанието ни трупа преживявания, които ни променят и няма как да се върнем отново към емоциите, които са ни съпътствали по-рано.

Безсмислено би било безсмъртието на едно човешко съзнание, на паметта му. Умът на един безсмъртен човек рано или късно ще се окаже в море от апатия, нищо няма да бъде първо за него, всичко ще е видял, всичко ще е опитал безкрай много пъти.

Ако тъгуваме например за баба или дядо, та ние сме ги изгубили, още докато са живи. Никога не сме ги познавали, когато са били млади, когато са били деца и никога няма да имаме възможност да ги опознаем. Познаваме ги само в този малък отрязък от време, в който ние сме деца, а те вече са възрастни.

Има ли Бог?

Няма по-лесен въпрос от този и доказателството е навсякъде около нас. Нищото, празнотата е нормалното състояние на нещата в реалния свят и то може да бъде безкрайно. Възможно е нищо да не съществува, нито вселена, нито планети, нито живи същества – за това не необходим Бог. Но всяко едно нещо, което ни е познато, неизменно има начало и край, тоест то се предхожда от друго нещо. Големият взрив е следствие от друго нещо, за което ние не знаем. Излиза, че в началото на тази пореди от причини и следствия няма как да не стои изначална първопричина – Бог, зад която няма нищо, тоест тя стои над физичните закони.

Каква е би била идеалната хипотеза за нас, хората?

Това е хипотезата, че ние сме Бог. Всяко живо същество и нежива материя са едно и също. Вие сте вашите родители и вашите деца, вашите приятели и вашите врагове. Убийците убиват себе си, войниците воюват със себе си. А когато човек умре, той губи спомените си и съзнанието си, но всъщност никога не умира, нито пък губи близките си завинаги, защото те са него и той е тях.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll to Top