Действието се развива в градче в Дания. Пиер-Антон, на 14 години, заявява в клас, че нищо няма смисъл, след това се качва на дърво до входа на училището и от там замеря съучениците си със сливи, докато им повтаря, че нищо няма смисъл.
Съучениците му се ядосват и решават да му докажат, че има неща, които имат смисъл. Започват да събират тези неща в изоставен хамбар, като всяко дете, което остави нещо, задължава следващото какво да остави. Първоначално се оставят сандали, футболна топка и книги, след което нещата ескалират към молитвено килимче, датското знаме и ковчег с починало братче. Големият Ханс иска невиността на Софи, Свети Кай иска Хубавата Роза да отреже главата на кучето Пепеляшка, която пък иска пръста на Ян-Йохан.
Полицията разбира за действията на децата, но междувременно разбират и медиите. Около купчината със смисъл се заформя дискусия изкуство ли е или не е и в крайна сметка музей в Ню Йорк предлага 3,5 милиона долара за купчината. Пиер-Антон така и не идва да види купчината, за да се убеди, че има неща, които имат смисъл. Вместо това той заявява на съучениците си, че след като са продали купчината, то тя няма смисъл.
Съучениците се събират около купчината няколко дни преди да замине за Ню Йорк и се сбиват, след което Агнес – разказвачката в книгата, извиква Пиер-Антон, за да види боя. Той идва, казва им, че са идиоти и те го убиват.