Плюсовете да бъдеш аутсайдер

Аутсайдер

Общуването с другите е част от нашия живот. Какво става обаче, когато по една или друга причина някои хора не се вписват сред даден колектив? Няма значение дали става въпрос за малко, или по-голямо дете, както и за възрастен човек.

За тях казваме, че са аутсайдери, т.е. неприети, отхвърляни заради това, че са различни.

Всеки от нас в даден момент от живота си сигурно се е чувствал аутсайдер. А как ли се чувства човек, който цял живот е бил такъв?

Какво липсва на аутсайдера?

Аутсайдерът е отбягван от останалите, игнориран в социалната група. Ако му се обръща понякога внимание, то е за да се възползват от него.

Липсва му истинско съчувствие, разбиране и одобрение. Напротив – често му се подиграват, обиждат го, особено в училище. Той е „идиот”, „смотаняк”, „тъпчо”, „зубър” и пр. Дори ако в старанието си да бъде забелязан, направи нещо добро за другите, то е смятано за „простотия”.

Аутсайдерът няма самочувствие, че притежава значими качества. Обикновено смята, че за това отношение на другите сам си е виновен и се затваря още повече в себе си. Ограничава и социалните си контакти, доколкото ги е имал, поради страх от поредното отхвърляне.

Аутсайдерът няма приятели. Ако има някой освен семейството му, който общува с него, то е за да го използва. Цялото му старание да се сближи с някого завършва неуспешно. Като че ли аутсайдерът е винаги откъм губещата страна.

Има ли преимущества аутсайдерът?

Самата дума „аутсайдер” има много значения. Това е лице, което не е открило своето място в обществото, но може да се отнася и до човек, който не се стреми непременно към някаква победа – например спортист, или някаква организация, както и бизнесмен, които действат отделно.
Ако сте аутсайдер, това невинаги е толкова зле, колкото изглежда. Дори може да има своите преимущества. Тогава защо да не извлечете ползи за себе си от това?

Тъй като винаги имате различно мнение от останалите, това ви кара да се откроите сред тълпата. Използвайте своята креативност и изобретателност, за които другите не подозират. Възползвайте се от факта, че винаги ви подценяват, и нанесете своя удар тогава, когато най-малко го очакват.

Това, че са ви изолирали, ви дава възможност по-спокойно и по-добре да обмислите решенията си. Така че трудните ситуации със сигурност ще ви направят по-силни и по-уверени. Мислете за аутсайдерството си като за начин на оцеляване.

Погледнете откъм добрата страна на това, че даден колектив не ви приема, защото не ви харесва по някаква причина. Нима трябва да се харесвате на всички и да не бъдете себе си в старанието да им угодите? Със сигурност притежавате качества, които те нямат. Развивайте ги, поставяйте си цели и ги осъществявайте.

Ако в един момент на самосъжаление и терзания сте открили, че да си аутсайдер не е толкова лошо, замислете се дали някак несъзнателно не ви „харесва” да бъдете такъв?

Защо някои хора искат да са аутсайдери?

Може би попадате сред групата на т.нар. интроверти – по-саможиви сте, обичате да наблюдавате, а не толкова да действате. Такъв е всеки втори или трети по света. Психолозите твърдят, че в днешно време не се толерират хора, които са по-склонни да се усамотяват. Самото образование и обществото са структурирани така, че да се поощряват груповите занимания, а това може да съсипе хората с по-съзерцателно отношение към света.
Това, че ви смятат за аутсайдер, не е краят на света. А ако съзнателно искате да бъдете такъв, защо пък не?

Искате да бъдете аутсайдер, за да не се налага:

– постоянно да се стараете да ви харесат;

– да говорите за неща, от които не разбирате особено;

– да премълчавате, че не сте съгласни със събеседника си;
– да споделяте чуждо мнение въпреки вътрешния си протест;

– да сте „момче/момиче за всичко”;

– да пушите цигари, да пиете алкохол или да вземате наркотици, за да бъдете част от групата;

– да оказвате насилие спрямо още по-беззащитни от вас, за да покажете увереност;

– да лъжете, че харесвате определена музика, футболен отбор или че сте близък с „известни” хора например;

– да мислите постоянно колко нещастен сте без одобрението на другите;

– да губите времето си да измисляте стратегии, за да ви приемат.

Да допуснем, че до известна степен свиквате с мисълта, че сте аутсайдер и това дори ви харесва. Но все пак има моменти, когато се питате дали не грешите. Какво ще стане с вас, ако останалите не приемат вашата уникалност?

Може би е време да прочетете популярната книга на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш аутсайдер” или да гледате екранизацията й. Макар че тя проследява порастването на един гимназист, ако не сте в ученическа възраст, може да ви помогне да разберете, че всеки пораства по различен начин. Колкото и трудно и бавно понякога да бъде това, трябва да издържите. Изпитаният ви правят по-силни, пък и това, че има и други като вас, но вече са успели, носи огромно облекчение.

Има ли успели аутсайдери?

За ваше успокоение, много известни личности като ученици са били по-скоро аутсайдери, но това явно не им е попречило по-късно.

Анджелина Джоли споделя, че в гимназията е имала много малко приятели и е била пънк аутсайдер.

Много съученици се подигравали на Лейди Гага, че има голям нос. Е, може да се възхитим на реакцията й – отговаряла им с песен.

Бетани Мота няма и 25 г., но я „наричат „феномен”. От тормозено дете и аутсайдер тя се превръща в мултимилионерка. Единственото, което прави, е да създаде свой влог в интернет и да качва клипове, в които чрез монолог общува със своите последователи.

Джони Деп в интервюта споделя, че е имал кошмарно детство и може би и затова досега има ниско самочувствие. Казва, че дори не мечтаел да стигне толкова далеч и да се задържи толкова дълго.

Наричат Доналд Тръмп „непредвидимия аутсайдер”, защото не подбира много думите си, не зачита американските традиции, не се съобразява с медиите и какво ли още не. И въпреки че преди не е заемал никави важни постове, това не му пречи да стане президент.

На Барак Обама като малък се подигравали заради големите уши и странното име.

Мадона като дете била същински аутсайдер, защото не харесвала хипи културата и марихуаната, а рокендрола и наркотиците. Въпреки това тя запазва силата и уникалността си.

Виктория Бекъм също била тормозена като малка от съучениците си. Те не я приемали и я смятали за „зубър” заради това, че била амбициозна, уважавала учителите и ходела на различни уроци.

Списъкът може да бъде продължен с още имена. А вие дори и да не станете световноизвестни, това няма значение. Просто спрете да си повтаряте, че сте аутсайдер и не го превръщайте в диагноза.

Търпеливо чакайте момента, когато с много усилия и с малко късмет ще срещнете хора с вашите интереси и разбирания.

А дотогава … оцелявайте!

Публикацията е отбелязана с етикети:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *