Юлиански и Григориански календар и бъркотията с тях в България

Юлиански и григориански календар

Въведение: Григорианският календар коригира някои недостатъци на Юлианския календар

Понеже планетата ни прави пълен кръг около слънцето за 365 дни 6 часа и 48 минути, а пък годината е кръгли 365 дни, то календарът избързвал, което не било окей. През 45 година преди Христа Юлий Цезар постановил да се добавя по един ден на всеки четири години (високосна година) и въпросът бил решен за около 1500 години напред, когато на Църквата почнало да й писва, че някои църковни празници вече никак не съвпадат с кореспондиращите им астрономически явления, защото Юлианския календар не избързвал, но за сметка на това изоставал. Не с много – някъде един ден на 130 години, ама то за толкова време се натрупало.

Така дошъл Григорианския календар през 16 век, който видеозменил правилото за високосна година, като казал, че всички години, които се делят на 100 – примерно 1700 година, няма да са високосни, нищо че трябва да са високосни, защото се делят на 4. Обаче ако се делят на 400 пак ще са високосни, нищо, че се делят на 100.

Васил Левски и Руската коледа

Васил Левски е роден на 6 юли 1837 година по стар стил (по Юлиански календар) или на 18 юли 1837 година по нов стил (по Григориански календар). За да получим датата по нов стил добавяме 12 дни към датата по стар стил. (Ако датата е през XIX век се добавят 12 дни, ако е през XX век – 13 дни.) Всичко е ясно, обаче…

Както знаем, руснаците празнуват Коледа по стар стил на 7 януари, тоест ние би трябвало да празнуваме Коледа по нов стил на 7 януари + 13 дни = …. 20 януари?! А всъщност ние я празнуваме на 24 декември. Как става това?

Как така веднъж се добавят 13 дни, а веднъж се вадят 13 дни?

На 31 март 1916 година приемаме Григориански календар и се събуждаме на следващия ден, който не е 1 април, а 14 април 1916 година.

Българската православна църква обаче продължава да кара по стария календар.

Така денят на Св.Св. Кирил и Методий например, се отбелязва на 11 май от църквата, но през 1916 година тази дата става 24 май в гражданския календар. За църквата празникът продължава да бъде на 11 май, но за гражданите това вече е 24 май 1916 г., като и в двата случая става въпрос за един и същ ден. Тоест ако през 1916 година искате да отидете на църква по повод даден празник и преди този празник е бил примерно на 15 август (Голяма Богородица), трябва да отидете на 28 август, а пък като влезете в църквата попът ще ви каже, че е 15 август.

Така минават цели 52 години, в които все трябва да уточнява дали се има предвид датата по стар стил или по нов стил, когато стане въпрос за нещо свързано с религия и църква. През 1968 година Българската православна църква предприема реформа и приема така наречения поправен юлиански календар, резултатът от които е, че 11 май в църковния календар става 11 май в гражданския календар. Така църковния празник на Св.Св. Кирил и Методий, който след 1916 се е празнувал на 24 май по гражданския календар, сега отива на 11 май по гражданския календар.

Можете да си представите колко объркващо е това за обикновените хора, които са свикнали да празнуват църковните празници на определени дати и тези дати сега се изместват с 13 дни назад. Резултатът от това е, че имаме църковен празник на Св.Св.Кирил и Методий на 11 май, но гражданският празник, които е възникнал от църковния си остава и досега на 24 май – Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост. Впрочем съвсем не по темата, но от 2020 година празникът е преименуван на… Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Учудващо учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий не се включени в името…

А Гергьовден защо тогава е на 6 май, а не на 23 април?

Няма да повярвате.

Гергьовден се празнува в църковния календар на 23 април и би трябвало да се празнува и в гражданския календар на 23 април.

След 1916 и до 1968 година празникът се празнувал на 6 май. След 1968 година пак почнал да се празнува на 23 април.

През 1975 година комунистите поискали да се върне празника на 6 май, за да съвпада с измисления от тях „Празник на овчаря и пастира“ и с помощта на директора на Синодалното издателство, без одобрението на църквата просто напечатали новите стенни и книжни църковни календари за 1976 година с датата 6 май. И така църквата започнала да празнува Свети Георги на нова дата – 6 май.

Кои други празници празнуваме на нелогични дати?

Трифон Зарезан – празнува се на 1 февруари. Обаче някои си го празнуват по стар стил на 14 февруари. 

Национален празник на Република България празнуваме по нов стил – на 3 март. Подписването на Санстефанския мирен договор е на 19 февруари по стар стил. Съединението на Република България същевременно празнуваме по стар стил на 6 септември. Също както и деня на Независимостта на България, който празнуваме по стар стил на 22 септември.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll to Top