Хипертрофична кардиомиопатия при нашата котка. Какво да очаквате.

Хипертрофична кардиомиопатия при котка

Следващите редове са нашия опит с хипертрофичната кардиомиопатия на котарака ни Феликс и се надявам той да бъде полезен на някого.

Феликс беше на 7 години, когато през 2011 година беше диагностициран с хипертрофична кардиомиопатия. С тази диагноза доживя до 15 години, преди да се наложи го евтаназираме през октомври 2018 година.

Добрата новина е, че болестта не му е причинявала какъвто и да е дискомфорт и през цялото време си е бил нормално преживяващ котарак, който надмина средната продължителност на живот при мъжките некастрирани персийци. Лошата новина е, че ежедневно трябваше да му се дават хапчета.

Как разбрахме, че котката ни е болна от хипертрофична кардиомиопатия?

Феликс беше легнал на нетипично за него място, изглеждаше летаргичен, усещаше се отпуснат, когато го вдигнахме. Беше съвсем ясно видимо, че има проблем.

Заведохме го при неговия лекар – д-р Бисер Кукунджиев в клиника „Анимо“ на бул. Братя Бъкстон, гр. София. Д-р Кукунджиев изрази съмнение, че става въпрос за сърдечно заболяване и ни насочи към клиника Central Vet – Централна ветиринарна клиника до зоопарка и д-р Ранко Георгиев, който е кардиолог. Там прегледаха Феликс на ехограф, който външно изглежда доста по-добре от апаратурата, на която преглеждат мен и съответно го диагностицираха с хипертрофична кардиомиопатия.

Съвсем малко за заболяването, без да цитирам Wikipedia. Разбрахме, че хипертрофичната кардиомиопатия е най-често срещаното сърдечно заболяване при котките и често първото му проявление е внезапната смърт на животното. Болестта е неизлечима и дегенеративна, но както посочих и по-горе, с даването на лекарства тя може да прогресира много бавно и да не оказва никакво дискомфорт на котката.

Д-р Георгиев не даде никакви прогнози за преживяемост. Каза ни, че проследяването на заболяването става на 6 месеца, а след първите 2 години на една година. Ние не сме проследявали – преценихме, че е излишно да стресираме котарака ни, който и без това беше много плашлив. В онзи момент помня, че бяхме останали с впечатлението, че Феликс ще оцелее в рамките на не повече от година. Едва 2-3 години след като го диагностицираха, започнахме да схващаме, че нещата в нашия случай май не са чак толкова драматични.

И така, прибрахме се с котарака и с рецепта за лекарството Атенолол, бетаблокер, който се пие и от хора, от което трябваше да даваме по 1/4 таблетка всяка сутрин и вечер.

Как се дават таблетки на котка?

През годините съм търсил начин да „излъжем“ системата. Такъв начин няма. Нито можеш да ги сложиш в храната му, нито да му ги намажеш с храна/масло…

Нашият опит е, че хапчета най-лесно се дават от двама души. Единият държи котката, а другият пристиска устата й от двата й края и вкарва таблетката. Аз отварях устата на Феликс с палец и показалец, като ръката ми беше пред муцуната ми. Съпругата ми пък отваряше устата му, като ръката й беше зад/над главата му. Когато вкарвах таблетката, аз се опитвах да я вкарам над и зад езика. Той се бори и си плези езика навън, за да не позволи да му дадеш хапчето. Съпругата ми пък поставяше таблетката на езика му. В общи линии и двата начина са еднакво успешни. След 8 години даване на таблетки пак имаше дни, в които ни се получава едва от втория или третия път. Нашият котарак не се е съпротивлявал кой знае колко. Може би за някоя по-агресивна котка ще се наложи увиването й в кърпа…

Понякога се е налагало да даваме таблетката без другият да помага. Това се е превръщало в проблем, ако котката се усети какво става. Затова подготвях предварително хапчетата, издебвах го, докато яде, защото там няма накъде да бяга и гледах колкото се може по-бързо да му ги дам, преди да са минали 7-те секунди, в които той осмисля какво става и започва да ме съска.

С какви лекарства лекувахме нашия котарак

Атенолол

7 години му давахме само атенолол – бетаблокер, по 1/4 таблетка сутрин и вечер. Феликс беше изключително плашлив, затова нямаше как да го оставим на други хора и дори да го оставим, те едва ли биха успели да му дадат хапчетата. Не сме го оставяли на „хотел“, защото не сме открили приемливи условия за котки, различни от клетка. При пътувания или сме го взимали с нас или сме си позволявали да го оставяме максимум за 2 нощувки. Тоест сме пропускали до 4 приема на атенолола. Такива случаи е имало 2-3 пъти в годината. Понякога се е случвало да не му дадем хапчетата на 12 часа, а на 9-10 или пък 13-14 часа. Ветеринарите казаха, че тези таблетки действали с натрупване, та пропускане на даване не било проблем – те по-скоро визираха едно пропускане. В нашия случай тези отклонения от схемата, не доведоха до проблем.

Атенололът е безобразно евтин – струва 1,30 лева опаковката и при половин хапче на ден е достатъчен за много време.

Флурантрил и Вазопрен

В последната година от живота му, трябваше да даваме на Феликс диуретика Флурантрил и Вазопрен, който служи за падане на кръвното налягане.

И трите лекарства явно не са с някакъв неприятен вкус и от тази гледна точка нямахме проблеми с даването. Като цена също не са нещо особено.

Диуретикът за съжаление действа лошо на бъбреците на котките, които пък са тяхно слабо място. В нашия случай те не оказаха някакъв значим ефект в тази насока или поне за 1 година даване не успяха да „изпреварят“ хипертрофичната кардиомиопатия.

От диуретика котката започва да пишка осезаемо по-често. При едно от пътуванията ни, което щеше да отнеме 3 часа, решихме да пропуснем сутрешната доза на диуретика, за да не се изпишка Феликс в клетката си. Всъщност много по-добра идея беше да се вземе памперс тип постелка, каквато след това видях при ветеринаря, но кой да се сети… На връщане отново пропуснахме една доза. Като резултат му докарахме криза, същата като тази, след която започнахме да му даваме допълнителните две хапчета. Диуретикът не трябва да се пропуска. Като резултат през въпросната година не сме пътували заедно.

Клопидогрел

Клопидогрелът е тегав. Дава се на „финалната права“ на болеста и служи за разреждане на кръвта. Предотвратява образуване на съсирек, който да парализира задните крака на котката – това е може би най-неприятния вариант за развитие на болестта.

Предупредиха ни, че е горчив и котките не го харесват. Това, което не ни казаха и което се случи при нас е, че веднага след даването му, от устата на Феликс започна да излиза огромно количество пяна и слюнка, което ни вкара в паника. В последствие разбрахме, че това е естествен начин котката да се защити от нещо, което е попаднало в устатата й и не й харесва.

В общи линии, ако успееш да „хвърлиш“ клопидогрела зад езика на котката и тя да го глътне, нещата минават без проблеми. Ако ли хапчето докосне езика, следва пяната и слюнките. Говорим за количество, което трябва да се бърше с кърпа. Ужасяващо е.

Решихме да не го даваме.

Как се проявява хипертрофичната кардиомиопатия?

Няколко години след първоначалната отпадналост, когато разбрахме за болеста, Феликс е имаше период, в който куцаше. Направихме множество изследвания в Централна ветеринарна клиника, за които после съжалихме, защото само стресирахме котката, а пък нямаше резултат. Куцането мина от само себе си.

В последните 2-3 години Феликс имаше слабост в задните крака и не можеше да скача на по-високо от 20-30 сантиметра. Поставихме му импровизирани стъпала от кутии на местата, където обича да се качва.

През 2017 година имаше момент, в който забелязахме, че отново е летаргичен. Не беше от сърцето, не се знаеше какво е и котаракът отказваше да яде и пие вода. Второто е много опасно за котките и може бързо да доведе до смърт. Давахме му вода и храна със спринцовка 10 дни, въпреки нежеланието му и обикаляхме ветеринари за съвет. В крайна сметка д-р Цветалина Петрова, която тогава работеше в клиника „Син Кръст“, му би две инжекции – Мелоксикам (противъзпалително) и Амепразол (намалява киселиността в стомаха). Още когато се прибрахме Феликс отиде до купичките си и започна да яде.

Тоест до 2017 година хипертрофичната кардиомиопатия нямаше НИКАКВИ проявления. Впрочем ветеринарите препоръчват да се броят дихателните движения на котката, когато е заспала. Трябва да са под 30. Броили сме ги десетки пъти – според мен излишно. На практика, когато дойде първата сърдечна криза, учестеното дишане се виждаше и без да броиш движения. Самият котарак изглеждаше умърлушен и много стресиран.

При направената ехокардиография в клиника „Син Кръст“ от доктор Андрей Гинчев, се оказа, че има вода в дробовете. Тогава му изписаха и допълнителните две лекарства.

Втората криза с вода в дробовете беше, когато умишлено не му дадохме диуретик при пътуването, за да не се напишка. Това беше по Коледните празници и тогава се запознах с д-р Росен Цокев от клиника „Сити“ в Белите брези. Д-р Цокев ни помогна много, включително дойде и до вкъщи, за да бие инжекция диуретик на Феликс, за да не го стресираме излишно.

Евтаназия

Най-нежеланото развитие на болестта за нас щеше да бъде образуването на съсирек, който при котките обикновено блокира основна артерия към задните крака. Котката се парализира, като това за нея е болезнено. При тази ситуация де факто се налага евтаназия. Рискът от парализа се намалява, като се дава лекарството клопидогрел, което ние не давахаме, защото котаракът не го приемаше никак добре. За щастие нещата при нас нещата не се развиха така.

Феликс в последните си месеци дишаше по-учестено, без това да се отразява на обичайното му поведение, апетит или емоции. Това беше стресиращо, защото не знаеш как ще го намериш, ако го оставиш за следващите 8 часа…

В посления му ден, сутринта влезе в тоалетната си, а после чухме, че повръща. Излизайки от помещението, дишаше изключително трудно, по-скоро се давеше.

Бяхме коментирали въпроса с жена ми и бяхме стигнали до решението, че повече няма да го оставяме в клиники, няма да му вземат кръв, няма да го дупчат и няма да го отделяме от нас. Бяхме коментирали по-рано и с д-р Цокев от клиниката в Белите брези, че при необходимост той може да дойде и да извърши евтаназията вкъщи. В този момент решихме, че ще го закараме на неговия лекар – д-р Кукунджиев. Звъннахме и за щастие той се оказа на работа, като нямаше и други пациенти в този момент в кабинета.

Отидохме в клиниката. Съпругата ми не можеше да приеме ставащото, чувстваше вина и обмисляше варианта с лечение. Д-р Кукунджиев подходи много внимателно и поговори с нея, което й помогна по-лесно да приеме ставащото.

Самата процедура по евтаназията чисто медицински не е сложна и включва администрирането на две или три лекарства. Приема се, че е безболезнена за животното.

Ако във вашия живот се стигне до такъв момент, ви умолявам да останете с любимеца си през цялото време. Говорил съм по този въпрос с клиника „Син Кръст“ и може би бъркам, но там май не допускат собственика до животното по време на евтаназията. Това е неприемливо за мен. Останете с животното. Може би ви се струва ужасяващо, но не е. Ужасяващо е, ако го оставите само. Няма и какво да се притеснявате от лекарите – за тях това е също тежка задача, но същевременно и ежедневие. Няма да ги впечатлите извънредно с емоциите си.

Отчитам, че ние бяхме късметлии. Котаракът ни беше в добро състояние и изведнъж рязко стана в много лошо състояние. Решението за нас дойде лесно. Не е така при хората, при които състоянието на любимеца се влошава много бавно и постепенно. Той живее с известен увеличаващ се дискомфорт, но все пак между днес и утре няма разлика. Тогава как да избереш днес или утре или пък в други ден?

Ветеринарни лекари

Ветеринарна клиника „Анимо“ на бул. Братя Бъкстон – Там работят д-р Бисер Кукунджиев и за д-р Ганчева – грижиха се прекрасно за нашата котка през почти целия й живот и винаги сме срещали компетентно и топло отношение. Горещо ги препоръчвам. Кабинетът там е по-скоро аналог на кабинета на личния лекар, тоест няма апаратура за извършване на много сложни процедури.

Ветеринарна клиника „Син Кръст“ – на околовръстното на 100 метра по разклона за Панчарево. Клиниката е голяма, денонощна и останахме с добри впечатления от работата им. Ние работихме с д-р Андрей Гинчев, както и с д-р Цветалина Петрова, която сега работи във ветеринарна клиника „Нова“.

Ветеринарна клиника „Сити“ – Конкретно д-р Росен Цокев, който е кардиолог. Останах много впечатлен от този лекар и горещо го препоръчвам.

Централна ветеринарна клиника. Клиниката е денонощна, имат сериозна база, голям екип и съм срещал публикации за изключителни операции, които са правени там. За голямо съжаление след първия положителен опит с д-р Ранко Георгиев, нашия последващ опит с клиниката е по-скоро негативен не от медицинска, а по-скоро от организационна и административна гледна точка – отдавам го на голямата им натовареност.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *