Следващата и втора задушница през 2024 година – Черешова задушница или Спасовска задушница е на 22 юни, събота.
Черешовата задушница е 7 седмици след Великден и в съботата преди празника Петдесетница.
В деня преди задушницата, както и в самия съботен ден опечалените трябва да отидат на гробищата да запалят свещи, да кажат молитва за опрощаване на душите на своите починали близки. Кади се с тамян и гробът се прелива с вино или вода.
Последната голяма задушница в годината – Архангелова задушница или Мъжка задушница през 2024 година е на 2 ноември, събота.
Архангелова задушница е в съботата преди Архангеловден на 8 ноември.
Първата задушница през 2025 година – Голяма задушница, също наричана и Месопустна е на 22 февруари 2025 година.
Голяма задушница е в съботата срещу Месни Заговезни и една седмица преди началото на Великденските пости.
Какво се раздава на задушница?
Основната съставка на поменът, който се раздава, е коливо – сладко варено жито. Жито, защото в библията е казано за него, че „няма да оживее, ако не умре“. В далечното минало, наред с житото, се е раздавал хляб и вино. В съвремието подавката може да включва огромно разнообразие от различни храни – бонбони, сладки, соленки, кифлички, сандвичи, маслини, вафли, салам, кашкавал и т.н.
Раздавките се дават на другите хора на гробищата, както и на съседи, приятели на починалия и други хора, които да го поменат и които трябва да кажат „Бог да го прости!“.
Храна за покойния на гроба според църквата не се оставя, защото душата е нетленна и няма нужда от храна.
В кои други дни се поменуват починалите?
Помени се правят на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден от смъртта, като най-значим е именно последния помен. След това на 3-ти, 6-ти, 9-ти и първата година, както и на всяка годишнина след това. Прочете повече какво се прави след погребението.
Починалите ближни се поменуват и споменават също в съботния ден.
Панахиди в църквата НЕ се правят през първата седмица на Великденските пости, една седмица преди и една седмица след Великден (от Лазаровден до Томина неделя), както и от 21 декември (Игнажден) до 7 януари (Ивановден).
Публикацията е отбелязана с етикети: Църковен календар
Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци),
ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
(Първо коринтяни 8:1, 4-8)
Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
(Римляни 14:7)
Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
(Първо коринтяни 10:16-21)