Как да се справим с агресивно дете?

агресивно дете

Как можем да помогнем на агресивно дете?

За да не бъдат децата агресивни, добре е да се ръководим от максимата: „Когато зная причината, мога да реша проблема”.

Какво можем да направим като родители с агресивно дете:

1. Да анализираме собственото си поведение:
– в каква форма се проявява нашата собствена агресия – деструктивна или конструктивна;
– как се справяме с нея – сдържаме ли се, или й позволяваме да избие;
– страхуваме ли се от нея, или й се наслаждаваме;
– как се освобождаваме от негативната енергия.

2. Да бъдем по-сдържани и да не провокираме кавги.

3. При възникнал конфликт да не обвиняваме само чуждото дете, защитавайки своето.

4. Да обсъждаме с детето си неговите прояви на поведение.

5. Да не обсъждаме агресивното поведение на детето в негово присъствие.

6. Да не бързаме да се намесваме в детските сблъсъци и кавги. Ако наблюдаваме децата известно време, може и да успеят да се справят сами.

7. Да предложим на детето игри или упражнения за сваляне на напрежението. Може да излее гнева си по приемлив начин – да къса хартия например.

8. Да поощряваме и да хвалим детето при всяка положителна проява.

9. Ако агресията му е насочена към определено дете, да насочим вниманието му към друго.

10. Да учим детето да поема отговорност за постъпките си, а не да стоварва вината върху другите. Така ще спечели нови приятели.

11. Да се стремим да развиваме у детето съчувствие към връстниците му, към възрастните, към живия свят изобщо.

12. Да учим детето да различава чувствата си, да ги разбира и да ги анализира.

13. Да не критикуваме нашето агресивно дете постоянно.

14. Да ограничим телевизията, защото понякога дори уж невинни детски предавания често са изпълнени с блъскане, викане, удряне. Можем да гледаме заедно с детето и ако има нещо тревожно, да го обсъждаме с него.

15. Да създадем такъв дневен режим, който да осигурява достатъчно сън. Ако детето е преуморено, може да стане нервно и агресивно.

16. Да избягваме да даваме на детето кока-кола и шоколад, особено вечер.

17. Да не се притесняваме да потърсим професионална помощ, ако поведението на детето ни е агресивно продължително време.

Ако говорите с детето си и го изслушвате, показвате, че ви е грижа за него и че го обичате. С много търпение и любов, както и с личния си пример за поведение към околните, вие ще се научите да контролирате неговата агресия, без да потискате инициативността му.

Какво представлява агресията?

Думата „агресия” е латинска и буквално означава „нападам, пристъпвам или прокарвам със сила своята гледна точка, атакувам другия”.

От една страна агресията е биологично заложена в нашата природа, за да отстояваме себе си и да оцеляваме. Тя е един от механизмите за психична защита на личността.

От друга страна психолозите разглеждат агресията като деструктивно поведение, което може да се изрази под формата на ирония, обида, присмех, …дори убийство.

Във всичките си форми агресията е посегателство върху личността и я определят като социална емоция. В широк смисъл това е всяко поведение на личността, което упражнява принуда и води до увреждания при недостатъчна защита.

Кои са причините за прояви на агресия при малките деца?

Малките деца проявяват агресия много рано – още през първата година, следвайки стремежа си да променят мястото си в структурата на груповите отношения.

Причините могат да са най-различни:

– усложнения по време на бременността, както и употребата на цигари, алкохол и наркотици от майката;

– някои соматични заболявания или заболявания на главния мозък;

– липсата на близък контакт с родителите, особено когато майката не гушка детето си, не гука и не се вдетинява с него;

– различните особености на средата;
Според психолозите в помещение, където има остри неприятни миризми, цигарен дим и т.н., нивото на агресия е по-високо, отколкото в проветрено помещение.

– страх, объркване и разочарование след изживени стресови ситуации в семейството; Ако децата са живели в семейна среда, изпълнена с насилие, има по-голяма вероятност да проявят агресия.

– индивидуалните биологични особености на човека;
Много ниските нива на серотонин, който се определя като хормона на щастието, води до импулсивното поведение и избухливия гняв. При повишаване нивото на норадреналина се увеличава свръхвъзбудата и тогава може да се очаква бърза реакция на личността, породена и от най-невинната заплаха.

– недостатъчното общуване в семейството и неумението на родителите да реагират адекватно при появили се проблеми;
Някои родители имат авторитарен стил на възпитание, а други са прекалено либерални. Ако липсва топлота и разбиране между членовете на семейството, това се отразява негативно върху емоционалното състояние на детето.

– използване на физическа сила с цел наказание;

– сексуално посегателство;

– оказване на емоционален тормоз – налагане на постоянни забрани, игнориране на детските нужди, поставяне на неизпълними цели и др.

– отказ на родителите да отглеждат детето ;
Изоставените деца нямат изградена връзка с родителите. Това може да доведе на по-късен етап до проблеми, свързани със социализацията и поведението.

– поведенчески модели, включващи агресия – телевизионни програми, детски филмчета, видео игри и др.

Какво прави едно агресивно дете?

В зависимост от обстоятелствата и емоционалното състояние на детето, то може да прояви вербална или физическа агресия към някого от семейството или други възрастни, връстници, животни.

Агресията вкъщи

Специалистите са на мнение, че бебето започва да разбира причинно – следствените връзки още в края на първата година. Това е времето, когато то прохожда, всичко му е интересно. Научава първите правила, но получава и забрани. Тогава то може да започне да се сърди, да плаче, дори да блъска майка си, изразявайки своето несъгласие със забраните.
Тогава детето има пълен контрол върху агресията си – удря или блъска всеки, който е на пътя му. Ако някой го спре, става раздразнително, противи се, плаче или пищи, рита.

Към 2-3- годишна възраст детето вече тропа с краче или удря и хапе, ако му вземеш играчката.

Четиригодишното дете е малко по-сдържано, донякъде се е научило да се контролира, като агресивните черти се проявяват в игрите му с войници, пирати, кечисти.

Агресията на обществени места

Всички сме били свидетели на ситуации, когато 3-4-годишни деца на улицата, в автобуса, в парка или в магазина хленчат, крещят, лягат на земята, търкалят се и плачат.

Агресията в детската градина

Проявяват се всички нейни форми – от непряка вербална – детето вика демонстративно, оплаква се, заплашва връстниците си, разваля постройката им, до пряка – използва лоши думи и дразни другите. Пряката агресия може да бъде символична – детето показва юмрук, или директна – щипе, плюе, хапе, удря. Момчетата по-често си служат с директна агресия, докато момичетата са индиректни.

Детето може да не се бие в детската градина, но пък лесно да се дразни, да се противопоставя на родителите, често да е недобронамерено и да обвинява другите за грешките си. Това също е показател за някакъв проблем. Ако детето е агресивно още от най-ранните си години, това може да се задълбочи в пубертета и в зряла възраст да доведе до криминално поведение.

Публикацията е отбелязана с етикети: ,

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll to Top