Йордановден – 6 януари 2022 година. Богоявление

Йордановден

Кога е Йордановден през 2022 година?

Всяка година Йордановден се чества на 6 януари. Празникът отбелязва кръщенето на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Наричаме Йордановден също и Богоявление, защото по време на кръщенето от небето се спуснал Светият дух, преобразен на гълъб и кацнал върху рамото на Исус Христос.

В някои краища на България наричат празника Кръстовден, Водокръщи или Водици. Разликата в имената е поради вярването, че за здраве може да помогне къпането в реката или поне измиването. Това е и празникът, на който свършват т.нар. „Мръсни дни”.

В навечерието на Йордановден и на самия празник по традиция се извършват различни ритуали.

Именници, на които да пожелаем Честит Йордановден!

Имен ден всяка година на Йордановден празнуват
мъже с имена: Богдан, Богомил, Божан, Божидар, Бончо, Борислав, Борислав, Боян, Данчо, Йордан, Найден, Теодосий
жени с имена: Бистра, Богдана, Божана, Божидара, Борислава, Бояна , Дана, Данка, Йордана, Йорданка

Борислав и Борислава празнуват също и на 2 май.

Открийте кои са другите именници, на които да пожелаем честит имен ден през януари 2022 година.

Какви роля играе водата на Йордановден?

Както на всеки голям християнски празник, така и на Йордановден се извършва църковна служба. След това през деня се правят различни ритуали, като в тях главната роля е отредена на водата.

  • Вадене на кръста

След църковната служба свещеникът, следван от празнично шествие, спира до река или някакъв водоем, в който хвърля кръста. Вярата в силата на водата на Йордановден е голяма – тя е способна да пречисти от грехове и да излекува от всичко. Всеки, пожелал  здраве, влиза в кръстената вода. Счита се, че годината ще е здрава и плодородна, ако кръстът замръзне във водата. Ако времето е студено, но не вали, това също означава добра година. Извадилият кръста ще бъде здрав до другия 6 януари.

Когато свърши ритуалното покръстване на водата, всички присъстващи се поръсват от свещеника с китка босилек за здраве.

Празникът се нарича „Мъжки водици” в югозападните части на България, където обичаят е да се къпят мъжките рожби до 1г. и младоженците. В Родопите пък наричат ритуала „Хаскане”, тъй като повдигали три пъти изкъпания и повтаряли: „Ха-а-с-с-а”.

След като се извади кръстът от водата, следва четенето на тържествена литургия, която е наречена Велик водосвет.

  • Използване на лечебната богоявленска вода

С кръщаването на водата се смята, че светът вече е спокойно за живеене място, тъй като до този момент дните са „мръсни” и бродят таласъми и демони. Сватбите до великденските заговезни вече са разрешени.

За да се осигури здраве и благоденствие на всички, през целия ден богоявленската вода има различни приложения:

  • с нея задължително се измиват имениците, носещи имената Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Данка, Богдан, Богдана, Божан, Божана и производни от тях имена;
  • момите измиват с нея лицата си, за да станат бели и румени;
  • във водата с хвърления кръст се потапят няколко части от ралото, за да се роди бяло жито;
  • в кръстената вода се хвърлят три трески от бъдника, за да може да изтече всякакво зло;
  • осветената в църквата вода се пази една година, без да се смесва с друга, и се използва в трудни за семейството моменти;
  • за здраве със светена вода се поръсват всички членове на семейството, както и животните, дома, двора и всички стопански постройки;
  • с останалата стара осветена вода се замесват ритуални хлябове – за дома, за гостите и за минувачите;
  • старите чемширени китки, останали от Рождество, се изгарят, а пепелта им се поръсва със светена вода и се заравя под овощно дръвче или трендафил.

На Йордановден на места в страната след църква хората прескачат брадва, обърната нагоре с острието, за да спрат злото и болестите.

На други места събират пепелта от огнището, горяло през деня, защото се смята, че е лековита.

С какво се свързва леденото мъжко хоро?

Традиционното мъжко хоро на калоферци е сред най-интересните ритуали, практикувани на Богоявление, и днес се превръща в зрелищен спектакъл за всички присъстващи.

Всяка година на Йордановден мъже от Калофер играят своето хоро в студените води на р.Тунджа. Преди това се хвърлят да извадят кръста. По традиция той трябва да се даде на най-малкото дете. След това под съпровод на гайда и тъпан те играят своето хоро.

Според някои сведения тази традиция води началото си от времената на турското робство. Османските власти често вербували срещу определени свободи хайдушки чети. Така постигали две неща – избавяли се от влиянието им и получавали сигурна охрана на различни проходи.

Това се получило и с калоферската чета, на чиито членове било осигурено място да се заселят и били освободени от данъци. Една от легендите разказва, че това ледено „мъжко хоро” на калоферци е имало за цел да държи в страх жителите от околните села.

Обичаят  е кандидат за част от културното наследство на Юнеско.

Какво се слага на трапезата на Йордановден?

Последната коледна вечер се пада на 5 срещу 6 януари. Затова на трапезата има единствено постни ястия. Слага се прясно опечена пита, пълнени чушки, сарми с кисело зеле, колачета, зеле, фасул, вино.

Обредната пита трябва да се направи от пшенично брашно, към което се прибавя брашно от просо. Някъде слагат вместо него царевично брашно.

Към всичко на масата се прибавя сурово жито и непременно орехи, по които се гадае. Всеки си взема по един орех и го счупва. Ако е развален или мухлясал, годината няма да бъде успешна, но здрав ли е, ще бъде плодородна.

Трапезата се прекадява с недогорялата от предишни вечери свещ. Ако не догори и тази вечер, се запазва, за да се пали през годината тогава, когато гърми, за да предпази от гръм.

През нощта срещу Йордановден се вярва, че „небето се отваря” и че тогава желанията се сбъдват.

Публикацията е отбелязана с етикети:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll to Top