Какво е необходимо да подготвите:
- Удостоверение за раждане на детето
- Свидетелство за свето Кръщение на кръстника/кръстницата
- Кръстникът/кръстницата да се запознае със Символа на вярата
- Църковни свещи за кръстника/кръстницата и за гостите
- Нови дрехи и кърпа за детето по желание и възможност
- Кръстче – ще бъде осветено от свещеника по време на Кръщението по желание и възможност
- По желание – икона за подарък на кръстника/кръстницата
Кръстници не могат да са:
- Родители на собственото си дете
- Неприели свето Кръщение
- Мъж и жена, които желаят да встъпят в брак, тъй като помежду им възниква духовно родство, което е по-висше дори от брачния съюз
В православната църква има седем тайнства и кръщенето е едно от тях, при това едно от най-древните, наред с тайнството Брак и Евхаристия. Уставновено е от Иисус Христос, когато Той се кръстил от свети Йоан Предтеча в река Йордан. С кръщението се умиваме от първородния грях и ce съединяваме с Бога, за да се родим за вечен живот. Това тайнство е вратата, прекрачвайки прага на която, влизаме в благодатното царство, Църквата, и така можем да участваме в другите тайнства. Кръщението е необходимо на всеки човек, за да може той духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Иисус Христос наблегнал именно на това:
„Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Йоан 3:5).
Когато кръщаващият се пристъпва към свето Тайнство, той трябва да има в себе си вяра и покаяние, както и твърдата увереност и ясното съзнание, че дава обет пред Бога за вярност, послушание и любов, от който не бива да отстъпва през живота си. Господ не спасява човека, без човек сам да е заявил волята си за това. Поради тази причина при кръщение на възрастен човек кръстникът има ролята на този, който „свидетелства“ за вярата на кръщаващия се, но не поема обети от негово име. Когато кръщаващият се е в младенческа възраст, кръстникът дава обет от негово име, който, при достигане на съзнателна възраст (за такава се счита 7-годишна възраст), следва да се изпълнява и от получилия свето Кръщение. А какви са именно обетите?
По Време на тайнството свещеникът пита кръстника/кръщавания, който е обърнат на запад: „Отричаш ли се от сатаната и от всичките му дела и от всичките му ангели, и от ВСИЧКОТО му служение, И OT всичката му гордост?“ Кръстникът/кръщаваният отговаря: „Отричам се.“ Това се повтаря три пъти. След това свещеникът пита отново трикратно: Отрече ли ce OT сатаната?“ и кръстникът/кръщаваният отговаря: „Отрекох се!“ С тези думи кръстникът/кръщаваният слага край на досегашния живот без Христа и започва нов живот с Него. Свещеникът пита три пъти: „Съчетаваш ли се с Христа?“, а кръщаваният отговаря: „Съчетавам се“. След това свещеникът отново три пъти пита: „Съчета ли се с Христа?“ Кръщаваният отговаря: „Съчетах се“. Свещеникът пита: ..И вярваш ли в Него?“ А
кръщаваният отговаря: „Вярвам в Него като в цар и Бог“ и чете Символа на вярата:
СИМВОЛ НА ВЯРАТА
Следва Елеопомазване. В древния свят елеят се е използвал като лекарство и източник на светлина, следователно на радост. На гръцки „елей“ означава милост, а в Библията е и символ на помирението и мира. Помазването с елей е символ на пресътворяване на човека – на неговото тяло, членове, сетива. Чрез помазването кръщаваният получава благословението на Църквата.
Преминава се към същинската част на кръщенето потапянето в осветената вода в купела. Това става трикратно, като при всяко потапяне свещеникът произнася: „Кръщава се Божият раб/рабиня (името) в името на Отца. Амин (първо потапяне). И Сина. Амин (второ потапяне). И Светия Дух. Амин (трето потапяне).
Кръщението завършва с тайнството Миропомазване. Помазването става върху челото – за освещаване на ума и мислите, гърдите – за освещаване на сърцето и желанията, ушите, ръцете и краката за освещаване на възприеманото от тях. Свещеникът полага миро с думите „Печат на Дара на Светия Дух“, чрез което над кръстения вече християнин слиза Свети Дух. Кръщението и Миропомазването се извършват един път за целия живот.
Влизане в Царството – Шествието
Следкръщелното шествие (сега трикратното обикаляне на купела) е древно и носи евхаристиен и пасхален смисъл. Новият живот в шествието, получен в Кръщението и приел печата на Светото Миро, става преход от нашия свят в Царството Божие, шествие към денят на Божията вечност. Шествието свързва Тайнството Кръщение C Тайнството Евхаристия, в която Църквата изявява присъствието и дара на Царството Божие в този свят.
Подстригването
Подстригването на косата е последният обряд в кръщенето. То винаги е било един от основните религиозни обреди, символ на покорство и жертва. От незапомнени времена човекът смятал косата за съдържаща власт и сила. Пример за такава вяра е библейската история за Самсон. Християнският обряд на подстригването се извършва освен в кръщелното богослужение и при замонашаването, както и при посвещаването на четци, иподякони, певци, тоест на членове на клира.
Всеки от нас, който е кръстен, е направил своя избор – да живее един HOB живот, живот B Христа. Затова И кръстникът/кръщаваният дава обет пред Бога, че в живота си ще служи само на Един Господар и всячески ще избягва козните на лукавия. За тази цел той като воин се въоръжава с оръжията, които да му служат в тази битка, която трае през целия живот – пост, молитва, изповед, покаяние И най-вече причастие (евхаристия). Затова е важно всеки, който веднъж влезе в църквата чрез свето Кръщение, да поддържа обета си жив и деен чрез непрекъснат църковен живот. Децата до седмата година могат да се причастяват на всяка света Литургия със светите дарове и без изповед. За възрастните, които осъзнават своите действия, е необходима по-сериозна подготовка преди причастието – молитва, пост, изповед и покаяние. Желателно е новокръстенето дете да се доведе за причастие/евхаристия в някой от следващите неделни дни след своето кръщение, а след това поне веднъж месечно, за да има своята близост и духовна подкрепа от Бога. Никоя молитва не е толкова силна“, както причастяването, което ни съединява със Самия Христос.
Прието е тайнството свето Кръщение да се извършва в младенческа възраст, за да може детето да придобие свой ангел-хранител, който да го води и напътства в добрите дела. Кръстникът/кръстницата става духовен родител на СВОЯ кръщелник и има задължение да помага на родителите в духовното възпитание на детето като го води на причастие и се моли за него. При изключителни случаи обаче е допустимо тайнството свето Кръщение да бъде извършено не от духовник, а от светско лице например в момент на смъртна опасност. В този случай е необходима чиста вода и произнасяне на думите: Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.“ При подобни обстоятелства е възможно кръстник да стане и родител на детето.
Нека помним, че свето Кръщение е много повече от повод да съберем близки и роднини на празничната маса. Свето Кръщение е прераждане на човека за духовен живот, то е обет, който даваме пред Бога като се отричаме от досегашните си грехове, които изцяло са ни простени с Кръщението, и заявяваме пред Господ своята готовност да Му служим през целия си живот.