Какъв е произходът и значението на празника Горещници?
Горещници е народен празник, който вероятно се е отбелязвал по нашите земи още от предхристиянско време. Свързан е с най-горещите дни в годината и по време на трите му дни се извършват различни ритуали и традиции, които да осигурят по-добро време за земеделците и да предпазят хората от пожари.
Както и много други народни празници, Горещници е свързан с три християнски празника:
- Свети Кирик и Юлита, които църквата ни отбелязва на 15 юли
- Свети Атиноген – 16 юли
- Света Марина – 17 юли
Кога се пада народният празник Горещници през 2025 година и защо не е на най-горещите дни от годината?
Съществува объркване по този въпрос, което има две предпоставки:
- Най-горещите дни в годината не са 15,16 и 17 юли, а са в края на юли и началото на август. Говорим за чисто научни статистически измервания.
- От 1916 година до 1968 година празникът Горещници се е отбелязвал на 28, 29 и 30 юли, защото сме приели Григориански календар през 1916 година, а църквата го приема по-късно – през 1968 година и през тези години трите църковни празника – Свети Кирик и Юлита, Свети Атиноген и Света Марина са се падали именно на 28, 29 и 30 юли.
Тоест..
До 1916 година най-горещото време в годината е било на 15, 16 и 17 юли. Тогава сме отбелязвали и Горещници.
През 1916 година сме приели Григориански календар и така календарът се преместил, така че най-горещите дни да се падат на 28, 29 и 30 юли.
Църквата ни приема Григориански календар през 1968 година. В периода от 1916 година до 1968 година, когато влезете в църква на 28 юли, вътре в църквата е 15 юли. Тоест от 1916 до 1968 сме празнували Горещници на 28, 29 и 30 юли от гражданския календар, но на 15, 16 и 17 юли от църковния календар. Тоест пак правилно сме празнували Горещници в най-горещите дни от годината.
След 1968 година Църквата ни се синхронизира с гражданския календар и започваме да празнуваме горещници на 15, 16 и 17 юли, обаче това вече не са най-горещите дни в годината. Те продължават да бъдат приблизително на 28, 29 и 30 юли.
Какво е разпространението на празника Горещници?
Горещници е разпространен в Северна, Западна и Югозападна България.
Най-популярното му име, освен Горещници, е Горешляци, както е известен например в Банкя, където това е празник на града.
Други имена са Блъсъци, Чурици, Чуреци, Германовци.
15 юли се наричат Първи горещняк, Чурлига, Чурулига, Люта. 16 юли е известен като Втори горещняк, Пърлига, Мурулига, Чурута, а 17 юли, празникът на Свети Марина, е известен като Трети горещняк, Марига, Марина Огнена, Оперена Марина.
Какви са традициите и поверията на Горешляци?
Горещниците са професионален празник на всички професии, чиято работа е свързана с огъня – пекари, готвачи, ковачи и други.
Традициите и ритуалите са насочени към предпазване от пожари.
Както и на много други български празници и на този не трябва да се подхваща никаква работа, особено полска.
Твърди се, че на тези дни минералните води са най-лековити и който се окъпе в тях, няма да го хваща болест цяла година.
По това какви са дните, се преценявали месеците януари, февруари и март. Горещ 15 юли означавал топъл януари и т.н.
На горещниците в центъра на селата се палят огнове, които след това се прескачат за здраве.