В началото на Втората световна война България се опитва да остане неутрална. Страната е слаба икономически и военният ѝ потенциал е ограничен. Българското правителство и цар Борис III внимателно лавират между големите сили, за да избегнат военни действия на българска територия.
През 1940 г. България получава Южна Добруджа от Румъния с помощта на Германия и СССР. Това е важно за страната, защото връща изгубени територии от Първата световна война.
През 1941 г. Германия оказва натиск върху България да се присъедини към Оста (Германия, Италия и Япония). Цар Борис III приема, защото се страхува от германска окупация и иска да получи още територии. На 1 март 1941 г. България официално се включва във войната на страната на Германия, но не изпраща войски на Източния фронт срещу СССР.
През 1943 г. цар Борис III умира при неясни обстоятелства. България попада в тежка политическа криза. Междувременно войната се обръща срещу Германия. През 1944 г. Съветската армия настъпва към Балканите. На 5 септември СССР обявява война на България.
България бързо сменя страните. На 9 септември 1944 г. е извършен преврат. Новото правителство обявява война на Германия и изпраща войски срещу нея. Българските части се сражават в Югославия и Унгария.
След войната България остава под съветско влияние. През 1946 г. монархията е премахната и е обявена Народна република България. Въпреки участието във финалния етап на войната срещу Германия, страната е смятана за съюзник на Оста и трябва да плаща репарации.