Празникът „Вълча Богородица“ в България е традиционен и практикуван от древни времена. Започва след Арахангеловден, обикновено на 9 или 11 ноември, и продължава три, пет, седем или девет дни. Този период е свързан с късната есен и предстоящата зима, когато вълците са активни, беснеят и представляват опасност за хора и добитък.
Вярванията свързват вълка не само със зимата, но и със смъртта и дивата природа. Традиционно се вярва, че Бог създал кучето, а Дяволът – вълка. През Вълчите празници, жените избягвали работа с вълна, кроенето и шиенето на мъжки дрехи, с цел да защитят овците от вълчи атаки.
Според легенда, един „безстрашен“ мъж, не спазвайки забраната, отишъл в гората по време на Вълчите празници и се оказал сред вълците. Той се спасил, хвърляйки дрехата си сред тях, което ги разсеяло. Поверието също твърди, че ако мъж умре с дреха, направена през Вълчите празници, той може да се превърне във върколак или вампир.
През Вълчите празници жените предприемали различни обреди за защита от вълчи опасности, като увиване на ножици с червен конец и замазване на дома. Също така избягвали произнасянето на името на вълка. Третият ден от празниците бил считан за най-опасен, тъй като започвали „Мратински нощи“, които били свързани със заразни болести. Мратинците продължавали три дни и включвали ритуално заклане на черно пиле от жена, с цел да се предпазят кокошките от лоши духове. Традицията включвала и ползване на различни части от пилето за защита на къщата от магии и зло.