Ден на народните будители е официален празник в България, празнува се на 1 ноември всяка година и е неприсъствен за училища, университети и част от другите учебни заведения.
Какво е народен будител?
Под народни будители се има предвид българи като Паисий Хилендарски, Алеко Константинов, Иван Вазов, Васил Левски и други. Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни и че повечето от тях са живели през 18 и 19 век. Наричаме този период Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години – Светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и сина му цар Симеон Велики, които се живели през 9 и 10 век. По тяхно време страната ни приема християнството и е била в най-голям разцвет.
Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18 век, когато сме били на път да изчезнем като националност, да се претопим. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога сме били велика държава, гърците ни гледали с насмешка. На запад по това време са били написани книгите „Дон Кихот“ и „Хамлет“, а пък ние сме нямали книги. Богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий пише в История Славянобългарска :
Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците.
История Славянобългарска
Списък на народните будители
Няма пълен и конкретен списък с българските народни будители. Всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител. И все пак ето списък с популярни имена на народни будители:
Васил Априлов
В България през 18 век имало само килийни училища. Те били религиозни, в тях не се учило на български, а на църковнославянски или гръцки и са се придобивали само много базови знания. Васил Априлов основава първото нерелигиозно училище в България в Габрово, където се учи на български и където учениците получават по-добра подготовка от тази на килийните училища.
Добри Чинтулов
Авторът на „Стани, стани Юнак балкански“ е първият революционен поет на България и със своите стихове и песни подбужда не малко хора на революционна борба, като дори Васил Левски носи в себе си текстовете на бунтовните песни и ги пее. Добри Чинтулов има тежък живот – твърди се, че два пъти е изгарял всичките си записки, за да не бъде арестуван. Приживе има публикувани само три стихотворения. Жена му и сина му умират преди него, бори се със здравословни проблеми.
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов е участник в Априлското възстание и автор на „Записки по българските възстания“ – изключително интересна и достъпно написана книга, която живо описва живота на българските революционери от 1870 до 1876 година. Книгата е много по-лесна за четене, отколкото например „Под Игото“.
Алеко Константинов (1863-1897)
Анастасия Димитрова (1815-1894)
Ангел Кънчев (1850-1872)
Антим I (1816-1888)
Баба Тонка Обретенова (1812-1893)
Бачо Киро Петров (1835-1876)
Димитър и Константин Миладинови (1810-1862 и 1830-1862)
Васил Друмев (1840-1901)
Васил Левски (1837-1873)
Васил Петлешков (1845-1876)
Георги Търнев (1852-1876)
Георги Бенковски ( 1843-1876)
Георги Раковски (1821 – 1867)
Даскал Ботьо Петков (1815-1869)
Димитър Матевски (1835-1882)
Добри Чинтулов (1822-1886)
Дoктор Петър Берон (1795-1871)
Драган Манчов (1834-1908)
Душо Хаджидеков (1837-1876)
Евлоги Георгиев (1819-1897)
Екзарх Йосиф (1840-1915)
Захари Зограф (1810-1853)
Иван Вазов (1850-1921)
Иларион Макариополски (1812-1875)
Йоаким Груев (1828-1912)
Константин Величков (1855-1907)
Константин Фотинов (ок. 1790-1858)
Любен Каравелов (1834-1879)
Марин Дринов (1838-1906)
Матей Преображенски Миткалото (1828-1875)
Найден Геров (1823-1900)
Неофит Бозвели (1785-1848)
Неофит Рилски (1793-1881)
Паисий Хилендарски (1722–1773)
Панайот Волов (1850-1876)
Панайот Хитов (1830-1918)
Пенчо П. Славейков (1866-1912)
Петко Р. Славейков (1827-1895)
Райна Княгиня (1856-1917)
Сава Доброплодни (1820-1894)
Св. Иван Рилски (876-ок.946)
Св. Климент Охридски (840-916)
Св. Цар Борис I Михаил (852 – 2 май 907)
Софроний Врачански (1739-1813)
Стефан Богориди (1775/1780-1859)
Стефан Караджа (1840-1868)
Стефан Стамболов (1854- 1895
Стоян Заимов (1853-1932)
Филип Тотю (1830-1907)
Хаджи Димитър (1840-1868)
Христо Ботев (1848-1876)
Христо Г. Данов (1828-19
Откога се празнува Деня на народните будители
В годините след Освобождението българите носят пресен спомен за подвизите на революционерите и всички онези, които са допринесли за съхраняването на българщината. Възниква идеята за специален ден, на който да се отдава почит към тях. Избран е 1 ноември, защото на този ден се почита Свети Иван Рилски Чудотворец, възприет като закрилник на българския народ. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закон, определящ 1 ноември за Ден на народните будители. Във всеки български град и село на тази дата се провеждат тържествени дейности. След 1945 г. комунистите отменят празника. От 1992 година Народното събрание отново обявява 1 ноември за официален празник и неприсъствен ден за учениците.
Какво се прави на Деня на будителите
1 ноември е обявен за почивен и неприсъствен ден за учениците. Но именно училищата са тези, които организират специални мероприятия за почитане на будителите – организират се представления, поднасят се венци и т.н.
Публикацията е отбелязана с етикети: 1 ноември, Ден на народните будители, Паисий Хилендарски, Честит ден на народните будители