Илинден е голям летен празник. На 20 юли православната църква почита паметта на старозаветния пророк Илия, изобличител на езичеството. Християните тачат Свети Илия като предвестник на истинната вяра в Бога и го поставят наравно с Моисей, смятайки го за също толкова велик старозаветен мъж.
През 2024 година Илинден се пада в събота.
Свети Илия според Стария завет и народните вярвания
В Стария завет се казва за пророк Илия, че е живял около 900 г. преди Христа. Според Божието писание баща му получил видение при раждането му. Мъже с внушителен вид го поздравили, а после повили бебето в пелени от огън и го накърмили с пламък.
Много смутен от видяното, бащата разказал всичко на Йерусалимските свещеници. Те го успокоили, че няма нищо страшно и че синът му ще живее в светлина и ще съди народа на Израил с огън и меч. Това означава и самото име Илия – „сила Господня”.
Свети Илия живял в години, когато управлявал израелският цар Ахав, заклет защитник на езическото идопоклонничество. Пророк Илия му се явил и го предупредил, че Бог ще го накаже за това с продължителна суша. Така и станало, сушата била убийствена и траяла 3 години и половина. Най-накрая Бог се смилил и казал на пророка да извести на народа за края й. Тогава Илия се понесъл с огнена колесница по небето, а всичко видял с очите си ученикът му Елисей. Това се случило близо до р. Йордан през 816 година преди Христа. Много от иконописците изобразяват точно този момент.
В народните вярвания Свети Илия се почита като повелител на всички небесни стихии като дъждове, градушки, светкавици и гръмотевици. Тази власт му била поверена от Бога, когато светът трябвало да се подели между светците.
Народът вярва, че гръмотевиците и светкавиците се получават тогава, когато светецът препуска по небето с огнената си колесница, в която са впрегнати четири или шест коня.
Според народните легенди гърменето на земята се получава и когато Свети Илия търкаля бъчви в небесата. Затова той е известен и с имена като „Гръмоломник”, „Гръмовник” и „Гръмоделец”.
Пророк Илия имал сестра, наричана от народа Света Богородица, Огнена Мария или Света Елена.
Старите поверия разказват за битките на светеца с триглави лами, огнени змейове, а също и с дявола. Небесните стихии се получавали точно след такива битки.
Ако пък Свети Илия се разсърдел, можел да заключи дъждовете в своята небесна пещера или да изсипе ледени зърна от ръкавите си.
Вярва се, че какъвто човек влезе първи в дома на Илинден, такава ще бъде цялата следваща година.
Народът смята, че на Илинден не трябва да се работи, за да не бъде ударен човекът с гръм.
За този ден има и страшно поверие – че морето взема жертва, затова на Илинден не трябва да се влиза в него. Това е защото времето се обръща и се появява мъртво вълнение.
Народни традиции на Илинден
20 юли – Илинден, съвпада с времето на жътва и вършитба в земеделския народен календар. Този летен празник е най-обичаният по това време на годината.
Свети Илия е покровител на кожухарите, самарджиите и фурнаджиите и на този ден те отбелязват своя еснафски празник.
На Илинден е прието възрастните да пеят песни и да разказват приказки за Свети Илия, който кара своята огнена колесница и моли Бога за хубаво време, за плодородие и благополучие.
Обичайна практика в много краища на България била да се правят молебени за дъжд. В деня преди самия празник в отделни райони се извършвало и обредно гонене на змей, който символизирал сушата.
В чест на светеца традиция на Илинден е да се прави курбан. Обикновено това е най-старият петел на стопаните, когото именували „баща”. Жените правят хляб за светеца, носещ името „колач” или „боговица”.
На много места се организират общоселски сборове, на които се извършва жертвоприношение с теле, вол или бик. След освещаване на курбана се нарежда трапеза, на която трябва да има и погача. Трапезата се прави на могила, край някакво оброчище или параклис извън селото. Така светецът може да се омилостиви и да не праща на селяните градушки или наводнения.
Според много изследователи различните обреди и обичаи на Илинден са остатъци от езически култове към небесни богове като Перун, Зевс и Тангра.
На Илинден имен ден празнуват хората с имена Илия, Илиян, Илияна, Илиан, Илиана, Илка, Илко, Божана, Божко и др.
Публикацията е отбелязана с етикети: 20 юли, Свети Илия, Християнски празници, Църковен календар