Дните за помените се броят от деня на смъртта, а не от деня на погребението
Смъртта е ден първи: Ако един човек е починал на 1 януари, то погребението му е най-често 3 дни след смъртта – на 3 януари. Помен за 9 дни се прави на 9 януари, помен за 40 дни – на 9 февруари, помен за 3 месеца – 1 април, 6 месеца – 1 юли, 1 година – 1 януари следващата година.
Помените след 40-тия ден могат да се правят и в съботата преди точната дата.
Кога се прави помен и какво се прави на помен?
Понякога най-близки на покойния посещават всеки ден гроба след погребението чак до 40 дни от смъртта, като православните повели изискват помени да се извършат на 9-тия ден, на 20-тия ден, на 40-тия ден,
Българската народна традиция повелява и помени след 3 месеца, 6 месеца и след 1 година, а след това на всяка годишнина.
Помени се правят и по време на задушниците.
На места може да се срещне, че се прави помен и на 3-тия ден – разбираемо такъв не се прави, ако погребението е на същата дата или пък ако е по-късно.
Поменът за 40 дни от смъртта на близкия е най-съществен.
Поменът за 40 дни се нарича и равнение, защото тогава се прави изравняването на гроба, тоест премахва се пръстта, която е над нивото на земята. На 40-тия ден се прави и панихида (или панахида, както я наричат обикновените хора) – свещеник идва и прави възпоменателен ритуал на гроба на близкия. Освен на 40-тия ден панихида се прави най-често и на 1-вата годишнина от смъртта, като разбира се ритуал може да се извърши и на всеки друг помен.
На поменът за 40 дни е прието да се отпечата некролог, в който да се обяви датата и часа на възпоминанието, а на самият помен се раздават подавки с варено жито, сладки и други храни. Ако е време на пости, то тогава трябва да се внимава в подавката да няма животински продукти.
Спорен е въпросът дали се прави помен, ако датата се пада на голям християнски празник. Някои източници твърдят, че датата трябва да е на следващия ден, други, че поменът трябва да се направи задължително на датата, независимо какъв ден се пада. В този случай най-точна информация ще може даде свещеникът от вашата църква, който ще направи панихидата.
Ритуали, свързани с помените
Свещи
На всички помени присъстващите палят свещи, които след това оставят на гроба. За да горят максимално дълго често има подготвени специални стъклени кутии, които да спират вятър и дъжд.
Съществува традиция на погребението да се пали една голяма свещ, която да се запалва отново след това или всеки ден, или на помените за 9-ти, 20-ти и 40-ти ден, като на помена за 40 дни да се остави да изгори напълно на гроба.
Траур
Некролози
Българската народна традиция, свързана с траура, включва отпечатването и залепянето на некролози на вратата на апартамента, на вратата на блока, както и на други места, съобразно личната ви преценка. Първият некролог е този със съобщението за смъртта и за погребението. Следва най-често некролог със съобщение за помена за 40 дни. Някои опечалени поръчват некролози и за предходните помени – 9 дни, 20 дни. Некролози се отпечатват и лепят и за 6 месеца, а после и за годишнините от смъртта.
Жалейки и траурен шал
Жалейките са черни лентички, които се слагат на реверите на присъстващите на погребението. Траурният шал от лека, ефирна и черна материя обикновено носят най-близките на починалия, в някои краища на България и мъжете. Както шалът, така и жалейките могат да се носят и след това, за да известяват хората, които общуват с вас, че имате починал близък и да се въздържат от неподходящо поведение.
На някои места в България на вратата на дома се поставя и черна кърпа, усукана през средата или вързана с парче плат (напомняща на папийонка).
Колко време се носи траурно шалче, е въпрос на различни схващания, на първо място то изобщо не е задължително, така че го носете колкото време имате потребност хората срещу вас да разбират, че към този момент сте в траур. Но не носете нещо, което ви носи още душевно бреме, само защото някоя суеверна роднина се опитва да ви го втълпи.
Къпане, подстригване, чистене, пране, музика и телевизия
Суеверия, несвързани с православното християнство, а дори и със здравия разум, са всички традиции и заръки, които определят кога и как да се къпем, мием, перем и кога да пускаме телевизора след погребение. По какъв начин би могло да бъде неуважение, ако например се пусне любимата музика на починалия, докато си спомняме за него?
Все пак в едно по-голямо домакинство с хора от различни възрасти и поколения, е добре да имате предвид, че всеки може да има различен начин на тъгуване по починалия и ако за вас не е проблем да пуснете Новините в 19:00 часа, то за някой друг член на семейството, това може да е много разстройващо, защото има нужда от спокойствие или пък приема, че тишината е най-подходящия начин да се отдаде почит.
От емоционална гледна точка може би е подходящо жилището/стаята на починалия да се запазят във вида, в който са, в рамките на 40-те дни траур. След това дрехите му могат да се дарят в контейнерите на TexCycle или да се оставят до контейнерите за рециклиране, откъдето светкавично бързо ще отидат в ръцете на някой нуждаещ се.