Действието се развива през 17 век в село Бусинци, съществуващо и днес близо до град Трън. Почти всички в селото се изхранват с правене на грънци. Зевна е бременна билкарка и лечителка, която бяга от неизвестно какво и се опитва да намери подслон в селото. Успява с да изцели дете на име Велико на местни жители и селяните я приемат. Ражда дъщеря на име Жара.
Минават 15-тина години. Жара е вече голяма и между нея и Боя пламва любов. Боя е млад овчар, който е прокълнат от баща си, защото не иска да стане грънчар и да помага в семейния занаят. В селото се връща Велико – детето, което билкарката е спасила и чиито родители междувременно се удавят в реката. Той е станал много мъжествен и с тайнствен вид. Турски бандити нападат грънчари от селото, които са отишли да продават стоката си и раняват тежко единия брат на Боя.
Селото решава да направи красиви грънци, които да закарат с две каруци на султана в Истанбул с молба да ги спаси от бандитите. Жара се влюбва във Велико и преспива с него. На това таен свидетел става Боя. Велико вгражда извивките на тялото на Жара в „дяволска“ стомна, която има 6 отвора, обаче само от един е правилен, а ако пиеш от другите, се оливаш. Велико доброволства да тръгне за Истанбул, за да връчат грънците на султана. Към експедицията в последния момент се присъединява Боя. Жара се разболява от любовна мъка.
В Истанбул султана приема майсторите от Бусинци, които му показват „дяволската“ стомна и той я харесва, но след като Велико не желае да каже как я е направил, нарежда да ги обезглавят. Боя се намесва и казва, че я е направил по тялото на момиче от селото, с което Велико разбира каква е причината Боя да му е толкова ядосан. Султанът пуска майсторите и праща по тях негови слуги, които да отвлекат девойката.
Майсторите се връщат в селото като герои. Султанът издава заповед никой да не ги закача. Велико отстъпва Жара на Боя, защото смята, че само Боя може да я спаси от тежката болест и напуска селото. Жара признава на Боя, че обича само Велико, след което е отвлечена от турските преследвачи и умира по пътя.
В края на книгата се разбира, че майката на Жара – Зевна е била прокълната, заедно с детето, което носи, от баба си, защото е забременяла без венчавка и затова е решила да избяга от селото, за да се спаси от клетвата. След като Жара умира, тя се връща в селото си, където се среща с любимия си, който още я чака.