Разлика между католици и православни

Разделението на християнската църква на две – католици и православни се нарича Великата схизма и се случва през 1054 година. Основната причина е стремежът за надмощие и власт на папата – патриархът на Рим, и Вселенския патриарх – патриархът на Константинопол. Сред другите причини са различията в религиозните схващания, използването на различни езици за богослужение – старогръцки на изток и латински на запад и други църковни, политически, културни различия.

Как настъпва разделението

Разколът не се е случил за един ден, седмица или дори десетилетие. Бавното отдалечаване между църквата на запад и църквата на изток продължава векове и по същество е постоянна борба за надмощие. Формално поводът за схизмата започва с гръцките църкви в Южна Италия, на които се налагат латински практики и латински епископи, а тези, които не желаят да се подчинят, се затварят.

Когато тогавашният патриарх Михаил Керуларий научава за това, отмъщава, като затваря латинските църкви в Константинопол.

От своя страна папата – Лъв IX, изпраща своя съветник кардинал Хумберт да се справи с проблема. Кардиналът много агресивно осъжда действията на Керуларий, но патриархът игнорира исканията му, след като го оставя в неведение няколко месеца. В отговор на това негово поведение Хумберт от името на папата му изпраща папска була, с която го анатемосва.

Отлъчването му като Константинополски патриарх става на 16 юли 1054г. Патриархът не остава назад и изгаря булата, в която са изброени обвиненията срещу него и Източната църква, и обявява Хумберт за еретик.

Последната решаваща крачка към окончателното разделение на двете църкви, т.нар. Велика схизма, е след като кръстоносците завладяват Константинопол през 1204г.

След два века гръцката страна, към този момент заплашена на изток от Османската империя, прави опити за сближаване и помирение със Запада. През 1439г. във Флоренция е подписана дори уния. По-късно обаче отново настъпва раздор, а през 1460 година Константинопол е превзет от Османската империя и султанът отменя унията.

Така двете основни течения на християнството – католицизъм и православие остават и до днес.

Възниква въпросът: Толкова ли са големи разликите между двете християнски църкви, че да доведат до това институционално и духовно разделение?

Основни разлики между католици и православни

На пръв поглед трудно се открояват различията между двете църкви. И едната, и другата  използва сложни древни церемонии, има множество санове в клира, както и богата теологическа и философска традиция.

Това обаче наистина е само на пръв поглед. Различията между католици и православни възникват още преди хиляда години. И макар че само през последната година Вселенският патриарх Вартоломей и папа Франциск имат много ползотворни срещи и диалогът между католици и православни съществува, различията между двете църкви остават.

Разбиране за църквата

В православието църквата представлява богочовешки организъм. В нея християните намират спасение чрез даровете на Светия Дух, съединени от вярата в Господ Исус Христос. Достатъчно е изповядването на една вяра и едни тайнства. Главата на православната църква е Исус Христос.

Католическата църква е земна организация с цел едва ли не да господства над света. Главата на католическата църква е папата и се смята за непогрешим. Католиците също изповядват обща вяра и споделят общи тайнства, но смятат, че е необходимо и единство с главата на църквата – папата.

Йерархия

Докато православната църква патриархът е най-висш в йерархията, в католическата е  папата.

В институционно отношение папата има върховенство над всички католически църкви по света.

Патриархът няма подобно върховенство над останалите патриарси и патриаршии. Както той, така и всички духовни служители служат на Бога и имат само различни задължения.

Катехизис и Библия

Православното учение се основава на Светото писание и първите седем Вселенски събора, които признават и католиците.

Католическата църква се уповава на Катехизиса като основен документ. Той представлява основно богословско наставление и съдържа всички догми и въпроси на вярата. Католиците се ръководят от решенията и на следващите 14 Вселенски събора.

Възкресение Христово

За католиците в основата на празника стои делото на Исус Христос

За православните водещи са мъките на Исус Христос на кръста и възкресението му.

Произход на Свети Дух

Католическата църква смята, че Светият Дух произхожда от Отца и Сина, а православната – че той произхожда само от Отца.

Грях и чистилище

В католицизма грехът се счита за престъпление. Католическата църква вярва, че има чистилище – място между Ада и Рая, и че свещениците могат да опрощават греховете с индулгенции.

В православието грехът се възприема като болест. Православните християни не вярват, че съществува чистилище, в което човек да се пречисти. Греховете могат да му бъдат простени, ако се разкае, но само от Господ.

Кръщаване на децата

В православието покръстените деца се включват напълно в християнството. При кръщаването им се потапят три пъти във вода.

Кръщаването на децата при католиците става само с обливане на вода. Те започват да участват в църковните обичаи между 7-12-годишна възраст.

Причастие

При православните причастието се състои от хляб и вино, а при католиците – само от безквасен хляб във връзка с традициите на юдейската пасха.

Пости

За католиците всички петъци са покаятелни, включително и периодът на Великденския пост. Въздържанието от месо е задължително, но риба, яйца и млечни продукти са разрешени.

За православните християни постът представлява времето, когато се подготвят за големите християнски празници. Това означава да постят всяка сряда – в знак на Христовите страдания, в петък – деня на смъртта на Исус Христос, в навечерието на Коледа, Великден, Петровден и др. големи празници. Освен това постът включва и отказ от участие в различни увеселителни празници и гледане на телевизия.

Тайнство на брака

Католическата църква смята, че тайнството на брака е до живот и забранява разводите. Венчаващите се венчават сами, свещеникът е само свидетел.

Православната църква допуска развод в много случаи.

Непорочно зачатие на Дева Мария

Католическата църква приема догмата за непорочното зачатие на Божията майка и че дори не е докосната от първородния грях.

Православната църква признава светостта на Богородица, но смята, че и тя е родена с първороден грях като всички хора.

Брак при свещениците

Католическите свещеници нямат право да се женят, докато при православните е разрешено да създадат семейство.

Използване на орган

В католицизма се използва орган по време на църковните тайнства, каквато е старозаветната практика.

В православието молитвите се отправят единствено от самите молещи се и не е нужен бездушен инструмент като органа.

Изображения

Католиците отричат иконите и издигат статуи на Господ, Света Богородица и светците.

Православната църква използва иконите, като счита, че статуите приличат на древните идолски изображения.

Поради множеството различия между православие и католицизъм православни и католици не трябва да се молят и да празнуват заедно.