Света Варвара 2022 година

Кога се отбелязва деня на Света Варвара през 2022 година?

Сред светиците, почитани от православната църква, особено популярна е Варвара, раннохристиянска великомъченица. Денят на Св.Варвара е 4 декември.

Смята се, че тя покровителства тези, които са починали внезапно, без да могат да се покаят за греховете си. Самата Варвара умира мъченически за своята вяра.

Историческа истина и народни вярвания за Варвара

Сведения за светицата се появяват около пет века след смъртта й в различни нейни жития. Времето на първите жития съвпада с времето на пренасяне на мощите на Света Варвара в Константинопол през VI век.

Според сведенията от различни жития Варвара била родена по времето на Максимилиан в Илиопол, днес Елешница, в района на Разлог. Баща й Диоскор бил аристократ и всички в семейството били езичници. Тъй като Варвара била изключително красиво момиче, баща и я затворил в кула, за да я предпази. Когато била вече в зряла възраст, тя приела християнската вяра. Разгневеният баща заповядал да я бичуват, а после получил съгласие от Мартиан, управителя на града, да бъде обезглавена заедно с прислужницата си Юлияна. Според повечето житиеписци това става през 306г. По-късно баща й и управителят получават Божие възмездие – и двамата са поразени от гръм.

Както при повечето светци, така и при Варвара народните представи за нея се различават от тези на ортодоксалната църква.

Понеже след празника на Св.Варвара е Св.Сава – 5 декември, а след това на 6 декември е се почита Св.Николай Мирликийски, на много места тези поредни дни се отбелязват като Вълчи празници.

В други райони приемат, че Сава и Варвара са сестри на Св.Никола. Варвара е по-добрата от сестрите. Наричат я „баба Шарка” и смятат, че е покровителка на децата. Пази ги от болести и най-вече от шарка, докато Сава „заварява” болестите.

Според други поверия за Варвара тя пуска ледените зърна на градушката по посевите и хората, а Сава, по-малката, ходи след нея и я моли за пощада.

В средните и югозападните части на България денят на Св.Варвара е наричан „Женска Коледа”. Пременени девойки, „варварки”, ходели по домовете и пеели песни за щастие. Затова и Варвара е много почитана от жените.

Освен това е смятана и за защитница на домашните птици, най-вече на кокошките.

Обредни действия на празника Св.Варвара

Както на всеки празник, и на Варваринден или Варварица, както го нарича народът, има определени обредни действия. Всички са свързани с това какво се прави и какво не се прави на Света Варвара, за да се умилостиви баба Шарка.

Вечерта срещу празника трябва да се направи трапеза. Бабата ще слезе през комина през нощта и ще си вземе нещо от нея. Така децата няма да имат белези от шарката.

Сутринта на 4 декември нечетен брой деца трябва да запалят на кръстопът огън и да варят леща или боб в гърненца поотделно или общо. От варивото хапват по три зърна. Някъде ги слагат на коляно и ги вземат оттам с уста, без ръце. Майките на децата идват и им донасят царевични питки. После всички прескачат огъня три пъти. Децата на тръгване вземат главня от него. Пазят я заедно със зърна от варивото против всякакви болести, но най-вече против шарка.

На трапезата през деня трябва да има пълнени чушки с ориз, ошав, задължително вариво – грах, нахут и др., сол, пипер, медена пита и прясно налята вода. Хлябът не се меси с квас, също не се яде люто  или кисело зеле, за да не се ядоса болестта.

Майките правят малки питки, наречени „къпани”, защото тестото първо се вари, „къпе се”. Готовите питки се намазват с мед, разтопена захар или петмез. После майките ги раздават за здраве на децата си. При това не трябва дори да споменават името на болестта, за да не дойде. Наричат я „сладка”, „медена”. Някъде оставят на прозореца парченце от питката, чашка ракия и малко захар за баба Шарка – „благи” неща, за да си иде с „благо”.

Жените не работят на този ден, най-вече с куки или игли, тъй като може „да се надупчат лицата на децата”, да останат белези от шарката.

В Тракия се вярва, че Варвара покровителства всички домашни птици. Затова на кокошките се носи варена царевица или жито на празника.Зърната се оставят на земята и се прави магически кръг с въже около тях, за да не ходят настрани и да снасят яйцата си по чужди дворове.

Някъде момците палят огньове на кръстопът, като се състезават чий огън ще бъде по-голям. После прескачат огъня за здраве. Момите пък месят питки и приготвят различни варива, които раздават също за здраве. Вечерта по седенките на този ден се гадае коя мома за кой момък ще се омъжи.

Сред битуващите дълго време вярвания е и това, че ако се отправи към Св.Варвара молитва, тя може да предпази от внезапна смърт. Молещият се обръща към светицата, като я нарича „премъдра”, „света” и „славна”и сред многото славословия отправя и основното си желание: „Моли Светата единосъщна, животворяща и неразделна Троица – Бога за мене, грешния твой раб, да ме помилва сега и в деня на моята смърт”.

За Света Варвара картички с поздрав „Честит празник Св.Варвара” получават всички с имената Барбара, Вара, Варадин, Варвара, Варка, Варя.

Публикацията е отбелязана с етикети:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll to Top