Дванадесетте големи християнски празници

В голямата си част празниците са свързани с религиозния култ и са съпроводени не само с веселие и игри, но и с тържествени церемонии и специални обреди.

За християните в продължение вече на две хилядолетия празниците се съобразяват с църковния календар.

Как се създава празничният календар на Светата Църква?

В основата на неговото изграждане е Възкресение Христово. Исторически погледнато, то се случва не в неделя, а в събота. Това е причината неделният ден да бъде приет като основен седмичен празник.

Към неделята постепенно започват да се прибавят всички чествания, свързани с историческите събития в живота на Исус Христос. Така сряда и петък се определят през II в. като дни за пост, защото в сряда Исус е предаден, а в петък е разпятието му.

В по-късни времена започват да се честват Света Богородица и светиите и се обособяват още църковни празници – Богородични и Светийски.

Така Светата Църква постепенно създава своя празничен календар.

Кои са 12-те велики празника в годишния църковен календар?

Значението на християнските празници е религиозно, но в същото време и обществено, и антропологично.

Религиозно е, тъй като се извършва богослужение; обществено – поради общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ, а антропологично – защото на празник се почива телесно и хората се отдават на духовен размисъл.

Годишният църковен календар обособява Господски, Богородични и Светийски празници съобразно обекта на честване.

Счита се, че 12-те Господски и Богородични празници са „велики” и са от най-голямо значение за християните.

Към Господските празници се отнасят: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Възнесение Господне, Петдесетница и Преображение Господне.

Като Богородични празници църквата определя: Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.

Едновременно Господни и Богородични са Благовещение и Сретение Господне.

Сред тези празници има както постоянни, така и подвижни, т.е менят датата си. Великден е центърът на подвижните. Неговото честване се изчислява по лунния календар и в зависимост от това се менят и датите на църковните празници след него.

Кръстовден – 14 септември

Празникът се нарича още Въздвижение на Светия Кръст Господен.

Според църковното предание царица Елена, майката на император Константин, намерила кръста, на който бил разпънат Исус, докато била на поклонение. Част от него тя взела за дар на сина си. На мястото, където бил кръстът, е построен храм, тържествено осветен на 14 септември. Епископът повдигнал кръста над главите на поклонниците, „въздвижил” го, за да бъде видян от всички.

На този ден кръстът във всяка църква се поставя в средата, за да се поклонят пред него всички вярващи.

Рождество Христово – 25 декември

Този празник е един от най-почитаните християнски празници. Рождеството на Спасителя се отбелязва на 25 декември, защото е денят на зимното слънцестоене и езичниците го празнували като Ден на непобедимото слънце. Християните възприели тази дата като противодействие и да покажат, че истинското слънце на правдата е Христос. Той се ражда в най-тъмната нощ, за да донесе истинска светлина и Божия любов.

Подготовката за Раждането на Спасителя започва дълго преди това и преди всичко е духовна. Християните почитат празника и с редица обичаи, свързани в различна степен с християнската традиция: вечнозеленото дърво, светлината на бъдника, коледните песни, напомнящи ангелския хор и др.

Богоявление – 6 януари

На Богоявление православната църква чества кръщението на Исус Христос в р. Йордан от Йоан Кръстител. След тайнството бял гълъб се спуснал и кацнал на Исусовото рамо. Смята се, че това бил символът на Светия дух и така се получило триединството между него и Отец – гласът, и Сина – земният човек.

Цветница

Цветница се празнува една седмица преди Великден. Празникът се свързва с влизането на Христос в Йерусалим. Той бил посрещнат с палмови клонки и цветя от тълпата. Такава била традицията при представянето на новите царе.

Ден преди това Исус възкресил Лазар, затова и вярващите виждат в Исус Спасителя и постилат пътя му с цветя. Когато пристигнал, Христос изцелил много болни хора и доброволно започнал да се приближава все повече към края на земния си живот.

Възнесение Господне

Празникът се отбелязва на 40-ия ден след Великден винаги в четвъртък – последният от 7-те Велики четвъртъци. Дотогава според традицията всички се поздравяват с „Христос Воскресе”.

В Новия завет е казано, че след като възкръснал, Исус Христос останал на Земята 40 дни  като богочовек, за да води своите беседи с апостолите и да проповядва учението си.

На 40-ия ден заедно с майка си и учениците си той се качил на Елеонската планина. След това ги благословил и се възкачил на небето. Така със своето възнесение завършил делото на спасението.

Празникът се нарича още „Спасовден” от „спасение”. Вярва се, че духовете на умрелите през годината ходят свободно до Спасовден, а след това отиват на небето.

Петдесетница

Това е Ден на Светата Троица и на него се отбелязва появата на Светия дух върху апостолите. То става на 50-ия ден след Възкресението. На другия ден е Денят на Светия дух.

Петдесетница е много голям християнски празник, защото се смята за рождения момент на Христовото царство. Когато Исус тръгнал към кръстните си страдания, казал на учениците си, че като замине, ще им прати Утешителя. Това е Светият дух, който слиза да изпълни земното служене на Бога.

След Петдесетница вярващите в Спасителя формират църковна общност – своеобразно мистично тяло на църквата, обитавано от Светия дух.

Преображение Господне – 6 август

Празникът започва да се чества още от ранните християни. Свързан е с много важно събитие – явяването на Исус Христос пред учениците му. В желанието си да направи по-силна вярата на учениците си Петър, Яков и Йоан, Исус се изкачил на Таворската планина в Галилея и се отдал на молитви. През това време те заспали, а когато се събудили, видели, че техният Учител бил напълно преобразен. В евангелието пише, че лицето му светело като слънце, а белите му дрехи излъчвали светлина.

Преображение Господне е свързан с нова надежда и затова е в края на църковната година.

Рождество Богородично – 8 септември

Този ден е голям християнски празник, защото на 8 септември се ражда Мария, майката на Исус. Празникът се нарича още Малка Богородица.

След много молитви на Ана и Йоаким Господ ги дарил с рожба. Ангел известил на Ана, че ще роди дъщеря, заради която всички земни родове ще бъдат благословени. Ана сторила обет, че ще обрече детето си на Бог.

Когато малката Мария навършила 3г., родителите й я завели в Йерусалимския храм и така спазили обещанието си. Мария приела дълга да лекува всички изоставени хора, а на 15 август на 64-годишна възраст напуснала земния си живот.

Православната църква прославя Света Богродица като пазителка на християнското семейство, покровителка на родилките и на децата.

Въведение Богородично – 21 ноември

На този ден православната църква отбелязва въвеждането на малката Мария, Божията майка, в Йерусалимския храм. От тригодишната си възраст Дева Мария започнала своята подготовка за избраното за нея велико служение – да стане майка на Исус Христос.

Този ден е Ден на християнското семейство, което е благословено от Бога и в него се развиват най-успешно християнските добродетели.

Успение Богородично – 15 август

Празникът се нарича още Голяма Богородица. На този ден Божията майка завършила земния си път.

Тя дълго молила Господ да я прибере. Той й изпратил Архангел Гавриил, който държал в ръцете си райско клонче и й казал, че ще бъде въведена в царството Божие след 3 дни. Самият Исус Христос дошъл с ангели и светци и я отвел със себе си.

Апостолите погребали тялото й в една пещера. Когато на 3-ия ден я отворили, за да се преклони пред нея и Тома, който преди това не бил дошъл, вътре намерили само плащаницата. Пречистата Света Богородица обаче им се явила и им казала да се радват, защото ще бъде с тях през всичките им дни.

Благовещение – 25 март

25 март е един от големите празници в християнския календар. На този ден Архангел Гавриил съобщил на Дева Мария благата вест, че ще роди непорочно заченат син.

Посветена на Бога, Мария живеела в храма, но когато навършила години за женитба, първосвещеникът й казал, че трябва да го напусне и да се омъжи. Пресветата Дева решително казала, че трябва да си остане завинаги девойка. Но понеже в Юдея не било прието някой доброволно да се обрече на безбрачие, за да спазят общоприетия обичай, свещениците сгодили Мария за Йосиф. Той бил благочестив старец, далечен неин роднина и щял да се грижи за нея.

Мария водела скромен живот в дома на Йосиф, като се занимавала с ръкоделие и споделяла домакинските задължения с дъщерите му.

Сретение Господне

На този ден се чества 40-ия ден от раждането на Исус и посрещането му от светия старец Симеон в Йерусалимския храм.

„Сретение” означава „среща” – срещата с Богоприемеца Симеон, на който Светият дух обещал, че няма да умре, преди да види Спасителя.

Дева Мария и Йосиф занесли Младенеца Исус в храма, за да го покажат на Бога. Йосиф държал два гълъба, за да бъдат принесени в жертва, защото били бедни и не можели да си позволят жертвено агне. Когато Симеон взел Младенеца, той провъзгласил спасението на човешкия род.

На 2 февруари църквата отбелязва и друга среща – между Стария и Новия завет, за да бъде преведен човекът в небесното царство.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top