Защо е трябвало да има нов календар? Защото Григорианският календар коригира изоставане на Юлианския календар
Понеже планетата ни прави пълен кръг около слънцето за 365 дни 6 часа и 48 минути, а пък годината е кръгли 365 дни, то календарът избързвал, което не било добре. През 45 година преди Христа Юлий Цезар постановил да се добавя по един ден на всеки четири години (високосна година) и въпросът бил решен за около 1500 години напред. Тогава на Църквата започнало да й писва, че някои църковни празници вече никак не съвпадат с кореспондиращите им астрономически явления. Юлианския календар не избързвал, но за сметка на това изоставал. Не с много – някъде с един ден на 130 години (11 минути на година), ама то за толкова време се натрупало.
Така дошъл Григорианският календар през 16 век, с който се въвели няколко неща:
- На първо място се осъществило изместване 10 дни – хората в Италия, Испания, Португалия и Полша заспали на 4 октомври 1582 година и се събудили на 15 октомври 1582 година. Правилото за изместването за дати в 16 век след 4 октомври 1582 година – добавят се 10 дни. За дати през 17 век – 11 дни. За дати през 19 век -12 дни. За дати през 20 век – 13 дни.
- На второ място календарът видеозменил правилото за високосна година, като го добавил следните условия: всички години, които се делят на 100 – примерно 1700 година, няма да са високосни, нищо че трябва да са високосни, защото се делят на 4. Обаче ако се делят на 400 пак ще са високосни, нищо, че се делят на 100.
- Григорианският календар изостава само с 26 секунди на година. Значително подобрение от 11-те минути на Юлианския календар.
Объркването в България с календарите, което продължава и днес
На 31 март 1916 година приемаме Григориански календар и се събуждаме на следващия ден, който вече не е 1 април, а 14 април 1916 година.
Българската православна църква обаче продължава да кара по стария Юлиански календар чак до 1968 година.
Пример за объркването с Ивановден – от 7 януари на 20 януари обратно на 7 януари
Ивановден се отбелязва в България на 7 януари до 1916 година, на 20 януари от 1916 година до 1968 година и на 7 януари след 1968 година. Ето защо:
На 7 януари празнуваме Ивановден (Св. Йоан Кръстител в църквата). Отивате на църква на 7 януари 1917 година, но вътре в църквата датата е 25 декември и се отбелязва Рождество Христово! Ако все пак искате да отиде на църква на Ивановден, то трябва да отидете на 20 януари – гражданска дата, за да бъде в църквата 7 януари – църковна дата.
От 31 март 1916 година до 20 декември 1968 година: Ивановден се празнува на 20 януари, което е църквата нарича нов стил, а пък 7 януари е стар стил.
След 20 декември 1968 година: Църквата също измества 13 дни напред датите. Така вече 7 януари в църквата съвпада със 7 януари в гражданския календар.
Резултатът през 70-те и 80-те години: Много хора вече са свикнали да празнуват Ивановден на 20 януари. Понеже ролята на църквата в държавата намалява значително след идването на комунистите, то вече много от тях не правят връзка с църковния празник на 7 януари – Св. Йоан Кръстител и продължават да празнуват на 20 януари.
Как да направите битов скандал по темата: Може да твърдите, че Ивановден е на 7 януари по стар стил, но също да твърдите, че Ивановден е на 7 януари по нов стил! От 1916 до 1968 година църквата е пишела, че 7 януари е стар стил, а 20 януари е нов стил, а след 1968 година вече 7 януари е нов стил, а 20 януари е стар стил.
Как се променя датата на Св. Св. Кирил и Методий – от 11 май на 24 май и остава на 24 май
Денят на Св.Св. Кирил и Методий например, се отбелязва на 11 май от църквата, но през 1916 година тази дата става 24 май в гражданския календар. За църквата празникът продължава да бъде на 11 май, но за гражданите това вече е 24 май 1916 г., като и в двата случая става въпрос за един и същ ден. Тоест ако през 1916 година искате да отидете на църква по повод даден празник и преди този празник е бил примерно на 15 август (Голяма Богородица), трябва да отидете на 28 август, а пък като влезете в църквата попът ще ви каже, че е 15 август.
Така минават цели 52 години, в които все трябва да уточнява дали се има предвид датата по стар стил или по нов стил, когато стане въпрос за нещо свързано с религия и църква. През 1968 година Българската православна църква предприема реформа и приема така наречения поправен юлиански календар, резултатът от които е, че 11 май в църковния календар става 11 май в гражданския календар. Така църковния празник на Св.Св. Кирил и Методий, който след 1916 се е празнувал на 24 май по гражданския календар, сега отива на 11 май по гражданския календар.
Можете да си представите колко объркващо е това за обикновените хора, които са свикнали да празнуват църковните празници на определени дати и тези дати сега се изместват с 13 дни назад. Резултатът от това е, че имаме църковен празник на Св.Св.Кирил и Методий на 11 май, но гражданският празник, които е възникнал от църковния си остава и досега на 24 май – Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост, а от 2020 година празникът е преименуван на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Рождество в Русия и Сърбия на 7 януари
Руската и сръбската православни църкви и досега карат на стария Юлиански календар. Поради тази причина датата на Рождество при тях е 13 дни след 25 декември, когато е при нас.
А защо Великден в България, Русия и Сърбия съвпада като дата?
Великден съвпада, защото не съвпада!
Русия и Сърбия празнуват Великден на 30 март църковна дата, което се пада на 12 април в гражданския календар и при нас.
А Гергьовден защо тогава е на 6 май, а не на 23 април?
Няма да повярвате.
Гергьовден се празнува в църковния календар на 23 април и би трябвало да се празнува и в гражданския календар на 23 април.
След 1916 и до 1968 година празникът се празнувал на 6 май. След 1968 година пак почнал да се празнува на 23 април.
През 1975 година комунистите поискали да се върне празника на 6 май, за да съвпада с измисления от тях „Празник на овчаря и пастира“ и с помощта на директора на Синодалното издателство, без одобрението на църквата просто напечатали новите стенни и книжни църковни календари за 1976 година с датата 6 май. И така църквата започнала да празнува Свети Георги на нова дата – 6 май.
Кои други празници празнуваме на нелогични дати?
Трифон Зарезан – празнува се на 1 февруари. Обаче някои си го празнуват по стар стил на 14 февруари.
Национален празник на Република България празнуваме по нов стил – на 3 март. Подписването на Санстефанския мирен договор е на 19 февруари по стар стил.
Съединението на Република България същевременно празнуваме по стар стил на 6 септември. Също както и деня на Независимостта на България, който празнуваме по стар стил на 22 септември.
Празнуваме празника на Велико Търново на 22 март в чест на победната битка на цар Иван Асен II с Теодор Комнин.. на 9 март 1230 година. Съгласно правилото за дати преди 4 октомври 1582 година не се добавят дни и те се запазват.
Горещниците се отбелязват на 15,16 и 17 юли, защото кореспондират на християнски празници, но най-горещите дни в годината са в традиционно в края на юли, а не в средата му.